През 1931 г., по време на своя творчески възход, съветският режисьор Сергей Айзенщайн заминава за Мексико, за да заснеме новия си филм със заглавие „Que Viva Мексико“ /“Да живее Мексико“/. Току-що отхвърлен от Холивуд и под нарастващия натиск да се завърне в сталинистка Русия, Айзенщайн пристига в град Гуанахуато. Придружаван от своя гид Паломино Канедо, Айзенщайн преживява жестоко връзките между Ерос и Танатос, секса и смъртта, щастлив да да пресъздаде ефекта им в киното, изстрадани от него в реалния живот.
Филмът на Питър Грийнауей изследва ума на един творчески гений, изправен пред желанията и страховете на любовта, секса и смъртта в продължение на десет страстни дни, които помагат за оформянето на по-нататъшната кариера на един от най-големите майстори на киното.
„Един от най-почитаните режисьори, Айзенщайн е сравним по талант, прозрение и мъдрост с Шекспир или Бетовен. Има малко като него, ако въобще има такива режисьори, които могат да достигнат такива висини. Благодарение на неговия революционен филм „Броненосецът „Потьомкин“, той става известен по целия свят и е поканен в САЩ. Накрая, отхвърлен от Холивуд и злонамерено оклеветен от консервативни американци, Айзенщайн пътува до Мексико през 1931 г., за да обмисли създаването на филм, финансиран частно от американски про-комунистически симпатизанти, начело с американския писател Ъптон Синклер. Чувственият опит на Айзеншайн в Мексико е бил основата в живота и филмовата му кариера – значителна връзка между ранния успех на филмите: „Strike“ /“Стачка“/, „Battleship Потьомкин“ /“Броненосецът „Потьомкин“/ и „Октомври“, което го прави световно известна фигура, както и колебливата му кариера по-късно с филмите: „Александър Невски”, „Иван Грозни” и „Заговорът на Болярите”.“
