Има голям дефицит явно на добри холивудски филми. И странното е, че толкова свикваш с липсата им, че се сещаш за нея когато се появи нещо, което е до някаква степен добро. Тогава всъщност осъзнаваш, че от дълго време ти се е гледало нещо, което да ти задържи вниманието, а не приспивно и посредствено. И не искаш да си спомняш опитите да издържиш докрай последните десет трилърски заглавия.
Така, че можете без да се колебаете да се отправите към някой мултиплекс. Дори времето е с вас, облаците и дъждът не се виждат в удобната кинозала. А филмът-будилник се казва „Правилата на играта” и е на Кевин Макдоналд. За визитка на режисьора ще ви послужи „Последният крал на Шотландия”, от който помним невероятния Форест Уитакър и изгряващия Джеймс Макавой.
„Правилата на играта” е трилър с апетитен актьорски състав и проблематика, която въпреки че неведнъж е докосвана от холивудските сценаристи е поднесена интересно. Политик, млада асистентка, смърт, оръжейна (богата) корпорация, журналист – змей, хубавка блог-асистентка и главен редактор като слънце.
И не в същата последователност - Ръсел Кроу, Бен Афлек, Хелън Мирън, Робин Райт Пен, Рейчъл Макадамс. Филмът е увлекателен и има много точно времетраене – разказва нещата в детайли, събрани в два ненатежаващи часа. Ръсел Кроу продължава да е един от малкото останали актьори, който няма слаб филм, колкото и героите му да „не правят нищо особено”.
Тук е журналист с ужасна прическа, неговият Кал Макафри е учебник за всички прохождащи и проходили в професията. Хелън Мирън е строга, с остър език и още по- режещ усет за подчинените си, новината, истината…. и продажбите на вестника.
Англичанката с руски корени поръсва филма с щипка елегантност и интелигентност. Бен Афлек е костюмиран, красив, изневеряващ и продължава да гледа глупаво. Но с този негов поглед сме свикнали, а извън него добре се справя като конгресмен. Робин Райт Пен както винаги е красива, тъжна и наранена. Търсеща нещо отминало и нереално. Червени точки освен на актьорите в „Правилата на играта”, можем да дадем на сценографията и монтажа и диалога.
Всичко си е точно на мястото до най-малките подробности, които обясняват една или друга черта на характера на героя. Размяната на реплики е като игра на тенис, всяка следваща предизвиква одобрително усмихване и ни гъделичка в очакване на следващата.
„Правилата на играта” е кримка с предвидим край, въпреки това през цялото време държи в напрежение и не става скучен. Филмът на Кевин Макдоналд е от малкото напоследък в жанра, които не съжаляваш, че си гледал. Нека си пожелаем повече подобни, защото напоследък афишът е постен като неподправена салата.
0 гласа