Хауърд Гордън, който днес празнува рожден ден (31.03.1961), има зад гърба си сценарии на епизоди от „Досиетата Х”, „Бъфи, убийцата на вампири”, „Ангел”, „Легенди” и др. Създател е на безспорния хит „24”, както и на не по-малко успешния „Вътрешна сигурност”. В момента работи по третия сезон на „Тиранин”, продължението на „24” – „24: Наследство” и малко познатия „Втори шанс”.
Хауърд Гордън е носител на награди „Еми” за най-добър драматичен сериал за „24” (2006) и „Вътрешна сигурност” (2012) и е номиниран за „Досиетата Х” (1995, 1996 и 1997). Той беше един от специалните гости на Рио Кънтент Маркет (Rio Content Market) – най-големият пазар в Латинска Америка на аудиовизуално съдържание за телевизията и дигиталните медии. Голямата атракция за участниците в Рио Кънтент Маркет обикновено са срещите в най-голямата от седемте му зали с известни имена от цял свят, които протичат обикновено под формата на разговор между гост и негов местен, бразилски колега. С Хауърд Гордън разговаря бразилският журналист Маурисио Стисер.
Работихте по 8 успешни сезона на сериала „24” – това са цели осем години от живота ви. Хауърд Гордън: Повече са! Гледам на работата по проектите си като на връзката със съпругата ми. Работил съм по нея доста преди да се оженим, така че бих искал и този период да ми се отчете! Когато създавате един сериал, има хиляди неща, които могат да се объркат и да излязат извън първоначалния ви план. И трябва да сте готов за всичките. В случая с „24”, например, Джеф Голдблум беше първоначалният ни избор за ролята на Джак Бауър. Но ето че това се промени и работихме с Кийфър Съдърланд. След това пилотният епизод беше най-важната и трудна първа крачка.
Като цяло, по всичките сериали, по които съм работил – по „Досиетата Х”, по „Изгубени” или „24”, всеки един от екипа има мнение как нещата трябва да се развиват. Както се казва, успехът има много бащи, но на провала бащата е един. Аз обичам да пазя цялата си работна кореспонденция. Не изтривам нищо! Например, една много известна личност, ме предупреди преди време: „Клеър Дейнс въобще няма да се справи с „Вътрешна сигурност”!” Пазя имейла му и досега, мога да му го покажа във всеки един момент, но няма да ви кажа кой е той.
Кийфър Съдърланд в началото на „24” беше онзи положителен герой, на който всички искат да приличат. В един момент обаче персонажът му започна да застъпва идеята, че е добре да се прилагат мъчения срещу заподозрените в терористична дейност. Това се случи по времето, когато стана ясно, че американските власти прилагат мъчения в затворите като Гуантанамо. Как се отрази реалността върху сюжета на сериала?
Хауърд Гордън: Това е много важен въпрос – каква е отговорността на сценаристите за влиянието, което съдържанието, което те създават, може да има върху зрителите. След 11 септември 2001 г. САЩ нахлуха в Ирак, в Афганистан. Някъде по средата на „24” стана известно какво се случва в Гуантанамо със задържаните заподозрени в тероризъм лица. И – да, нашият герой се оказа, че прилага мъчения върху своите заподозрени, повечето от които бяха мюсюлмани. Тогава ни обвиниха в ислямофобия. И е вярно, че Бауър, освен герой, демонстрира и една много мрачна страна от своя характер, защото измъчвайки хора, за да предпази обществото от евентуални терористи, той поругава основни ценности на същото това американско общество. Не съм съгласен с обвиненията към сериала, че е насаждал ислямофобия, или ксенофобия. Все пак, това е сериал, художествена измислица, а не е новините! В същото време „24” се превърна в отправна точка за сравнение на журналистите, които искаха да разследват и пишат за нелицеприятни практики в нашата национална сигурност.
Когато подобен сериал се превръща в притча за това, което се случва на държавно ниво, това не е ли най-големият му успех?
Хауърд Гордън: Този факт е притеснителен е и в същото време е ласкателен. Но ми се струва, че ако, докато си вършиш работата, обиждаш много хора, значи си нацелил много слаби места.
Съгласен ли сте с идеята, че с „Вътрешна сигурност” отговаряте на критиката, че „24” е бил твърде дясно настроен в политическо отношение? По някакъв начин, много хора видяха именно това в лицето на Броуди, който, отвратен от ужасите в Близкия Изток и от това, което американците правят там, се завръща в САЩ и е заподозрян, че на страната на терористите подготвя атентат.
Хауърд Гордън: Има такива мнения, да. Но дори да е отговор, не е съзнателен. Знаете, че всеки човек тълкува Петното на Роршах по различен начин. След девет години в сериал, посветен на антитероризма, мислех, че повече не ми се занимава с подобна тема. Но в един момент осъзнах, че имам много повече въпроси без отговор, че историята не свършва. Особено въпросите: От какво трябва се страхуваме? От кого трябва да се страхуваме? Каква е цената, която трябва да платим за сигурността? Наистина ли сме защитени? На тях се опитвам да отговоря по една художествена форма във „Вътрешна сигурност”. И те са в центъра на сериала.
Как се случва творческият процес а сценарната стая? Как се обсъждат идеите? Кой има последната дума за развитието на сюжета, за героите?
Хауърд Гордън: В зависимост от бюджета, можете да имате от 3 до 8 сценариста. Разбира се, шоурънърът или главният сценарист, е като диригентът в един оркестър. Той кани басиста, барабаниста, певеца. Като шоурънър, разговарям за всичко с останалите сценаристи – за семейството, за децата, са спорта и някъде там, между всички тези теми, и за сюжета. Шоурънърът трябва да поддържа мотора, за да се развива сюжетът напред. Взимате една простичка идея за някой персонаж, например Броуди във „Вътрешна сигурност”, че е човек с промит мозък и си задавате въпроса как да направим този персонаж достоверен, от плът и кръв. Дяволът се крие в подробностите и винаги те са най-важните. Стъпка по стъпка започнахме да обясняваме какво му се е случило, като преди това си го изяснихме със сценаристите, за да можем да създадем емоционално и човешки достоверен образ.
Като цяло сценаристите са странни типажи, самотници, това се определя от естеството на работата им. И да ги събереш в една стая, да различиш гласовете им един от друг, да ги организираш, да ги слееш в един, за да разкажеш една история е голямо предизвикателство. Изисква голяма отговорност. Трябва да си дипломат, директор, баща, брат, дори свещеник понякога. Някои от сценаристите са изключително талантливи в области, в които аз нямам познания. Добрият шоурънър е този, който знае кои са силните страни на всеки един от екипа му, както и кои са слабостите им и по много деликатен начин трябва да намира думи, за да ги окуражи.
В момента разработвате продължението на „24” – „24: Наследството” (“24: Legacy”). Как върви работата по него?
Хауърд Гордън: Концепцията на сериала, че всеки епизод се развива в реално време и ние проследяваме една история в рамките на 24 часа, е много силен движещ елемент. Той може да се използва с различни идеи и различни герои. Миналата година ни хрумна идея за нов герой – Ерик Картър, който се различава от Джак Бауър като денят от нощта. Той е млад и акцентът е върху тази дума – млад. Ролята му ще се изпълнява от прекрасния Кори Хоукинс („Straight Outta Compton”). Той е рейнджър, който се връща от война. Не е шпионин. Морена Бакарин и Джими Смитс също ще участват.
Сега в Холивуд се говори много за липсата на достатъчно роли и признание за цветнокожите актьори. Затова ли избрахте именно цветнокож за централната роля?
Хауърд Гордън: Не съм съгласен, че трябва да се прави кастинг на този принцип. Изборът на цветнокож актьор ни предоставя възможността да поставим на обсъждане един много важен за нашата страна въпрос – този за расата. Защото нашата страна е многорасова. И заедно с това да си отговорим на въпросите: какво е да си патриот днес в САЩ, какво означава да си американец в най-пълния смисъл на думата, какво включва това да се с черен цвят на кожата днес в САЩ. Нашият герой има брат, който не е толкова патриотично настроен, колкото Ерик. Основната ни тема е да представим различните гледни точки за това как хората си представят патриотизма и какво вършат в името му.
Кога ще е премиерата на сериала?
Хауърд Гордън: Все още нямаме конкретна дата. Ако не е през есента, ще е в средата на януари догодина.
В Индия вашият сериал „24” беше „преведен” за местната публика в индийски вариант. Как се отнасяте към идеята сериалите да се локализират вс местни актьори и сред местни обстоятелства?
Хауърд Гордън: Анил Капур, който участваше в „Беднякът милионер” и е голяма звезда в Индия, участва в седмия сезон на „24” и искаше да реализира сериала в своята страна. С него станахме добри приятели. Отне му 2 години да се сдобие с правата за това от Туенти Сенчъри Фокс, а после още 2 години, за да събере средства за осъществяването на сериала. Прочетох някои от сценариите, запознах се с кастинга и намирам, че Анил е намерил начин да преведе идеите на сериала за своята публика. Джак там се казва Джай. В някои отношение той дори е променил към по-добро сериала, а в други – просто го е направил различен. Но е много добра версия. А Анил е невероятна звезда в Индия. Обожаван е от всички.
Какъв предпочитате да сте – сценарист или продуцент? В кариерата си имате опит и в двете посоки.
Хауърд Гордън: Мразя да пиша. Но обичам резултата от писането. И мисля, че е важно да го кажа на младите сценаристи, ако някой друг се чувства като мен. Когато приключите с писането, удовлетворението е невероятно. А белият лист наистина е едно от най-страшните неща, пред които може да ви се наложи да се изправите. Убийствено е да решите в коя посока да поемете, защото във всеки един момент трябва да правите избор.
Харесва ми да продуцирам. Харесва ми работата с режисьорите, със сценаристите, с актьорите. Харесва ми също крайният резултат от продуцирането, когато той не е катастрофален, разбира се. Харесва ми и да наблюдавам реакциите на хората, които после го гледат.
В САЩ чия работа се ползва с повече уважение и влияние – тази на сценариста, или тази на продуцента?
Хауърд Гордън: Има една шега за не много талантлива актриса, която освен това не била и много умна. Е, тя, именно заради второто, решила, че ще си пробие път нагоре в кариерата като спи със сценариста на филма.
Но в сериалите сценаристите днес намериха мястото, което им се полага, и което нямат в киното. Те са тяхното убежище. Защото сериалите се ръководят от сценаристите, докато игралните филми се ръководят от режисьорите. Затова и шоурънърите са сценаристи. Ние сме отговорни за всичко, което се случва всяка седмица.
Какви са съветите ви към младите сценаристите? Хауърд Гордън: На първо място – пишете! И освен това трябва да сте силни, но и слаби, трябва да сте отворени, но и затворени. Трябва да можете да приемате критика и да я различавате от критикарството, за да знаете кога разполагате с добра идея, която не бива да променяте или от която не бива да се отказвате. Има и сценаристи, които, въпреки че са талантливи, изпитват толкова силна самоненавист, че се самоблокират с нея.
А какво се изисква, за да бъдеш добър изпълнителен продуцент в телевизията?
Хауърд Гордън: Трябва не да си диктатор, а министър-председател. Трябва да притежаваш способността да убеждаваш хората, че твоята визия за сериала е най-подходящата за него. Освен това трябва винаги да си задаваш правилните въпроси за развитието на сериала и дори сам да не можеш да си отговориш на тях, да имаш хора около себе си, които да ти ги подскажат. Това вече означава, че си се обградил от подходящ екип. Трябва да си лидер, но и да уважаваш екипа си, да му даваш правото на глас, на мнение и да подбираш правилното за сериала от тези мнения.
Как ви се сториха новите епизоди на „Досиетата Х” като на човек, който е работил по сценариите на някои от оригиналните сезони навремето?
Хауърд Гордън: Гледах само първите три епизода засега, така че нямам цялостен поглед. Разбира се, феновете са много доволни. Но моето усещане е, че тези нови серии са малко като събиранията на динозаврите на рока за още един концерт. Трябва да знаеш кога да слезеш от сцената. Именно затова, например, Джери Зайнфелд така и не е приел да участва в още един сезон на своето много популярно шоу.
Какво се случва с „Тиранин”?
Хауърд Гордън: Следващата седмица започваме снимките на третия сезон в Будапеща. Както обикновено този сериал стартира с въпрос. В случая голямата ни рамка беше подсказана от: Какво се случва в онази част от света, в навечерието на Арабската пролет? Малкият въпрос е: Какво означава да си добър човек. В центъра на сериала е един педиатър, женен с две деца в Калифорния. Само че баща му оглавява военна диктатура в неназована страна от Близкия изток. Той не се е връщал у дома си от 20 години. Прибира се заради сватбата на свой племенник. В това време баща му умира и той трябва да остане за по-дълго и без да иска навлиза в „семейния бизнес”, където му се налага да взима решения, които не си е представял, че ще му се налага да взима. Той има и брат, който прилича като типаж на Удай Хюсеин.
Централният конфликт в сериала е доколко можеш да допуснеш да правиш нередни неща за благото да някой друг или на цяла страна. В третия сезон трябва да запълним липсата на един от главните герои, който беше убит в края на втория сезон и да намерим начин за евентуално разрешаване на конфликта между педиатъра и неговия пораснал син, който изненадващо преминава на страната на „лошите”.
По какъв начин разглеждате исляма в този сериал?
Хауърд Гордън: За нас религията в „Тиранин” е просто културен факт за страната, в която се развива действието. Ние се опитваме да разберем трудностите в живота на хората от тази част на света по отношение на политиката там в момента, както и в исторически план. Там сега е преломен момент. И нашият сериал разглежда този преломен момент през призмата на едно семейство. От друга страна, замислете се – преди 4-5 години не беше възможно да се направи американски сериал за измислена близкоизточна страна, населена с мюсюлмани и да се покаже животът от човешката му гледна точка.
Как се отразяват новите формати на телевизия като Нетфликс, Амазон, ХуЛу и други стрийминг платформи?
Хауърд Гордън: Вече не гледам телевизия като едно време и това ми липсва. Харесваше ми да гледам по един епизод седмично, защото това създаваше не само едно очакване, но и възможност за социално споделяне на видяното, на разговори с другите любители на сериала. А и хората се събираха, за да гледат заедно филми. А днес жена ми си има свой екран, аз – мой и всеки гледа своя сериал. Жена ми, например, следи 8 сериала! Бизнесът изпитва трудности да се нагоди към този нов модел на гледане на много серии накуп. Представяте ли си – хората изпускат целия уикенд, за да наваксат със сериала си. Кой стои по осем часа пред екрана? Това вече прилича на обсесия и компулсивно поведение.
Но това не дава ли възможност за нов начин на разказване на историите? Вместо да напише 12 епизода с 12 отделни истории, сценаристът може да разкаже една цялостна история, развита в 12 части.
Хауърд Гордън: Сегашният модел дава на сценаристите възможност да разкажат една история с много повече детайли, внимание към персонажите и към случващото им се. Но как се предлага този сериал на зрителите за консумация, е друг въпрос. Аз предпочитам да е на дози. Част от успеха на един сериал е в това, че хората очакват следващия му епизод и че каквото и да правят на работа или у дома, или с приятелите си, те говорят за него. И това се проточва във времето по време на целия сезон.
Кога разбирате, че е време да спрете един сериал?
Хауърд Гордън: Това е страхотен въпрос. Във всеки случай искаш да приключиш на високото, когато все още сериалът се харесва, защото дължиш това уважение и на историята, и на участниците в сериала, и на зрителите, и на актьорите. Обикновено човек има вътрешно усещане, че повече няма какво да добави към сюжетното развитие. Как решаваш да затвориш една златна мина? Влизаш вътре, чоплиш по скалите, олющват се малки блестящи парченца и осъзнаваш, че в разговора няма вече същата енергия от преди. После идва въпросът за това кой финал е най-подходящ. А изборът на финал обикновено е по-труден от избора за това с какво да стартираш. Ясно е, че не всеки ще е доволен от вашия избор, но вие трябва да го направите. С „24”, например, един ден се събудих от сън, в който ми се беше присънил последния кадър и така го направихме.
Имате ли сериал, от чийто финал не сте доволен и сте искал да е свършил по-рано?
Хауърд Гордън: Имам, но няма да ви кажа кой е.
А такъв, който още ви се иска да продължава?
Хауърд Гордън: Един от сериалите, по които сега работя – „Втори шанс” (“Second Chance”), който не се приема много добре, а според мен е добър и наистина заслужава втори шанс от страна на зрителите. Може би заглавието му е неподходящо. Имам, разбира се и такива случаи, в които съм знаел, че съм написал нещо ужасно, но никой не ме слуша. Имах един пилотен епизод, за който умолявах продуцентите да не го снимат. Но те ме убеждаваха, че ще стане супер. Аз им казвах: „Представете си, че съм пилот и ви казвам, че в самолета има сериозна повреда. Въпреки това вие искате да се качите?” И те продължаваха да настояват. Резултатът беше ужасен. Разбира се, няма да ви кажа кой е сериалът.
Хауърд Гордън: Това е много важен въпрос – каква е отговорността на сценаристите за влиянието, което съдържанието, което те създават, може да има върху зрителите. След 11 септември 2001 г. САЩ нахлуха в Ирак, в Афганистан. Някъде по средата на „24” стана известно какво се случва в Гуантанамо със задържаните заподозрени в тероризъм лица. И – да, нашият герой се оказа, че прилага мъчения върху своите заподозрени, повечето от които бяха мюсюлмани. Тогава ни обвиниха в ислямофобия. И е вярно, че Бауър, освен герой, демонстрира и една много мрачна страна от своя характер, защото измъчвайки хора, за да предпази обществото от евентуални терористи, той поругава основни ценности на същото това американско общество. Не съм съгласен с обвиненията към сериала, че е насаждал ислямофобия, или ксенофобия. Все пак, това е сериал, художествена измислица, а не е новините! В същото време „24” се превърна в отправна точка за сравнение на журналистите, които искаха да разследват и пишат за нелицеприятни практики в нашата национална сигурност. 
Хауърд Гордън: Има такива мнения, да. Но дори да е отговор, не е съзнателен. Знаете, че всеки човек тълкува Петното на Роршах по различен начин. След девет години в сериал, посветен на антитероризма, мислех, че повече не ми се занимава с подобна тема. Но в един момент осъзнах, че имам много повече въпроси без отговор, че историята не свършва. Особено въпросите: От какво трябва се страхуваме? От кого трябва да се страхуваме? Каква е цената, която трябва да платим за сигурността? Наистина ли сме защитени? На тях се опитвам да отговоря по една художествена форма във „Вътрешна сигурност”. И те са в центъра на сериала.
Хауърд Гордън: Концепцията на сериала, че всеки епизод се развива в реално време и ние проследяваме една история в рамките на 24 часа, е много силен движещ елемент. Той може да се използва с различни идеи и различни герои. Миналата година ни хрумна идея за нов герой – Ерик Картър, който се различава от Джак Бауър като денят от нощта. Той е млад и акцентът е върху тази дума – млад. Ролята му ще се изпълнява от прекрасния Кори Хоукинс („Straight Outta Compton”). Той е рейнджър, който се връща от война. Не е шпионин. Морена Бакарин и Джими Смитс също ще участват.
Хауърд Гордън: Гледах само първите три епизода засега, така че нямам цялостен поглед. Разбира се, феновете са много доволни. Но моето усещане е, че тези нови серии са малко като събиранията на динозаврите на рока за още един концерт. Трябва да знаеш кога да слезеш от сцената. Именно затова, например, Джери Зайнфелд така и не е приел да участва в още един сезон на своето много популярно шоу.
Централният конфликт в сериала е доколко можеш да допуснеш да правиш нередни неща за благото да някой друг или на цяла страна. В третия сезон трябва да запълним липсата на един от главните герои, който беше убит в края на втория сезон и да намерим начин за евентуално разрешаване на конфликта между педиатъра и неговия пораснал син, който изненадващо преминава на страната на „лошите”.
