Още в самото начало искам да направя уточнението, че не съм чел последните няколко книги от поредицата за Хари Потър, така че не мога да се произнеса адекватно дали са пренесени правдиво на големия екран.
През годините съм бил свидетел как култови романи биват тотално опропастени при пренасянето им в сферата на филмовото изкуство, но дълбоко ме съмнява от Уорнър Брос да са подходили фриволно към който и да е епизод от дългогодишната сага за очилатия магьосник.
Тук ще се опитам да коментирам само достойнствата и недостатъците на конкретното холивудско произведение, а именно „Хари Потър и даровете на смъртта част 2”. А недостатъци всъщност не бих казал, че има.
Филмът продължава мрачния тон, който сериите придобиха още от третия филм насам, като всеки следващ става още по-мрачен. Както има една приказка – нощта е най-тъмна точно преди разсъмване. Та тази втора част от дългоочаквания грандиозен финал е именно най-драматичната досега и е възможно визуално да смути някои от по-малките зрители, ако все още има родители, които са в заблуда, че филмите за Хари Потър спадат в графата детски забавления.
Първите две продукции могат спокойно да минат за такива, но всяка следваща се доближава все повече до тона на други фентъзи класики като „Властелинът на пръстените.”
След като човек изгледа и втората част от финалния разказ добре си дава сметка, че разделянето в 2 части е било повече от логично и напълно адекватно. В противен случай можеше да се получи някаква орязана 3-часова версия, която хем щеше да подразни истинските фенове, хем щеше да отегчи публиката от дългото седене в мрака на киносалона. Оставеният времеви прозорец между двете части е позволил на хората от Уорнър да дадат на приказната вселена подходящата 3D визия, която се нарежда до най-добрите образци в жанра редом до пионера „Аватар” и тазгодишния абсолютен касов хит „Трансформърс 3”.
Филмите за Хари Потър по принцип са в мрачни краски, но въпреки това картината е кристална и няма да се чудите какво точно гледате на екрана, какъвто бе случая с повърхностни експерименти в 3D кинопоказа като „Сблъсъкът на титаните”. Почти излишно е да се споменава, че и в „Хари Потър и даровете на смъртта част 2” всички визуални, звукови и грим ефекти са на най-високото възможно ниво по холивудските стандарти за зрелищно кино.
Бидейки кулминация на поредицата, филмът предлага пълен набор от всякакви магически създания, които сме виждали в предишните епизоди – огнедишащи дракони, огромни тролове, грозновати и злобни гоблини и т.н.
Факт е, че няма как да разберете нещо от филма без да сте запознати поне малко с магическата вселена създадена от Джоан К. Роулинг. „Хари Потър и даровете на смъртта част 2” е най-краткият от поредицата и не губи време в излишни обяснения кой герой какъв е, защото предполага, че това вече трябва да ви е пределно ясно. Много от познатите образи имат твърде малко екранно време спрямо предишните епизоди, като разбира се фокусът пада върху централното трио Хари, Рон и Хърмаяни, които се изправят в последна решителна битка срещу архизлодея Волдемор, в чиято обвивка за пореден път влиза брилянтния Ралф Файнс.
По-голямата част от 130-те минути на филма е наситена с динамично действие, защото събитията са съсредоточени около битката за Хогуортс, в която злите сили на Волдемор обсаждат училището за магия, докато Хари се надпреварва с времето в желанието си да открие средство за победа над Черния лорд. Магиите се редуват една след друга на екрана и съответно специалните ефекти, които целят за пореден път да смаят винаги жадната за зрелища публика. А зрелището за феновете на поредицата и феновете на жанра тук е гарантирано, защото е като за последно и съответно целта е да се остави паметен спомен от един грандиозен финал, към който се движим постепенно от 2001 година насам.
С „Хари Потър и даровете на смъртта част 2“ се слага край на един културен феномен на новото столетие, който увлече малки и големи в продължение на цяло десетилетие – време, за което израстна цяло едно поколение редом с актьорите Даниел Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Гринт.
През всичките тези години тримата се радваха на подкрепата на цвета на английското актьорско съсловие, чиито имена си заслужава да споменем като за последно в контекста на материал за най-касовата фентъзи сага за всички времена: покойният Ричард Харис, Алън Рикман, Маги Смит, Роби Колтрейн, Дейвид Тюлис, Майкъл Гембън, Джон Хърт, Хелена Бонам Картър, Гари Олдман, Джейсън Айзъкс, Брендън Глийсън, Ема Томпсън и Джим Броудбент. Благодарение на всички тях станахме свидетели на множество вълнуващи моменти, които ще може да си припомняме за в бъдеще в домашни условия.
Но сега е моментът за последно да се отправим към магията на киносалона и да се пренесем в приказния свят на Хари Потър под акомпанимента на станалата вече класика филмова музика на гениалния композитор Джон Уилямс.
1 гласа
Много хубава рецензия!