Супергерой ли? Може да е супер, в смисъл на безсмъртен, железен, непробиваем, свръхбърз, свръхсилен, свръх... Но в никакъв случай не е герой. Защото не му се ще.
Или поне такава е идеята. Когато подобна идея попадне в ръцете на Холивуд, всички знаем, че някои сюжетно „некоректни” неща ще трябва да се преработят, поизтупат и напудрят... Кинорезултатът е забавен, малко непредвидим, леко глуповат и свръхнереалистичен, въпреки хиперреализма, който „Ханкок” демонстрира на фона на обичайните комикс истории.
Не знаем точно как се казва този мъж, защото е роден преди новата ера, но той има свръхестествени способности и тотални антигеройски настроения, които го тласкат към много невъзпитани (разбирай разрушителни) маниери в обществото, поради които всяка негова спасителна операция струва на Лос Анжелис между 3 и 10 млн. долара.
Като прибавим алкохолизма, клошарството и грубия език, нашият супер(не)герой не е никак симпатичен на американските граждани.
Това ще се промени, когато с него се захваща PR специалистът Рей Ембри, който се чувства задължен заради едно спасяване от катастрофа с влак. Но самарянинът Рей изобщо не подозира какъв апокалипсис допуска в живота си.
Идеята да извадиш на преден план личната драма на супергероя вече не е нова и въпреки че режисьорът Питър Бърг и неговият екип залагат на типичната аутсайдерска биография, наличието на „свръхестествен” елемент малко размива достоверността на всеки сюжетен ход, колкото и автентично драматичен или умело ироничен да е той. Да не говорим колко бутафорни са злодеите...
Спецефектите са доста добри, но Уил Смит е позагубил малко от блясъка си (и то не заради уличната мръсотия). За сметка на това Чарлийз Терон е неотразима, а Джейсън Бейтман прави наистина много добра роля – ако не знаете за кого става дума, сега е моментът да го гледате.
