След Втората световна война Грета, по собствените й думи, усеща, че светът вече никога няма да бъде същият и се оттегля от киното, за да не се завърне никога пред камерата. До края на живота си старателно пази образа си на „мистичната Гарбо”.
Грета Ловиса Густафсон се ражда в Стокхолм, Швеция, на 18 септември 1905. Тя е на 14, когато умира баща й и семейството се оказва в бедствено положение. Грета е принудена да напусне училище и да работи в универсален магазин, където скоро започват да я използват като модел за реклами във вестниците.
Тя не изпитва никакво влечение към киното, преди все още като тийнейджърка да се снима в кратък рекламен филм на същия магазин. Това води до втора кратка лента, забелязана от режисьора на комедии Ерик Петшер. Той й предлага малка роля във филма си „PETER THE TRAMP” (1920). Окуражена от опита си, Грета се кандидатира за стипендия в Шведската драматична школа и я печели.
Още като студентка тя играе в два филма: „EN LYCKORIDDARE” през 1921 и „LUFFARPETTER” на следващата година. И в двата филма ролите й са малки, но това е начало. Накрая прочутият шведски режисьор Мориц Стилер я взима от драматичната школа за главната роля в „Изкуплението на Гьоста Берлинг” през 1923. На 18 години истинската кариера на Грета започва.
След „DIE FREUDLOSE GASSE” (1925) и Грета, и Стилер получават предложения за договори с MGM. Първият й американски филм е „THE TORRENT” през 1925. Това е ням филм и на нея не й се налага да каже и дума на английски, който все още не владее добре.
След още няколко филма, такива като „THE TEMPTRESS” (1926), „LOVE” (1927) и „A WOMAN OF AFFAIRS” (1928), през1930 Грета играе в„Ана Кристи” (първият й „говорящ” филм), в който не само демонстрира ярко екранно присъствие, но печели и номинация за „Оскар” като най-добра актриса. За съжаление не печели наградата. По-късно същата година се снима в „ROMANCE” - роля, която критиката определя донякъде като крачка назад в кариерата й, но бързо възстановява позициите си с главната роля в „SUSAN LENOX: HER RISE AND FALL” с Кларк Гейбъл. Филмът става хит и води до още една голяма роля - „Мата Хари” през 1931.
Грета продължава да играе все по-силно в следващите си филми. През 1932 получава предложение да се снима в още един хит, „GRAND HOTEL”. Но ролята на живота й идва през 1935 с продукцията на MGM „Анна Каренина”. Гарбо прави спиращо дъха превъплъщение в главната героиня – жена, която се разкъсва между двама мъже и сина си. През 1939 Грета блести в „Ниночка”, филм, който й дава възможност да покаже и комедиен талант. Чак две години по-късно играе в още една продукция, която ще се окаже последния й филм, комедията „TWO-FACED WOMAN”.
След Втората световна война Грета, по собствените й думи, усеща, че светът вече никога няма да бъде същият и се оттегля от киното, за да не се завърне никога пред камерата. До края на живота си старателно пази образа си на „мистичната Гарбо”. Филмите, които остави, само печелят от този образ, но те и без това имат своето запазено място в историята на киното. Гарбо напуска Холивуд и се премества в Ню Йорк. Прекарва времето си в отглеждане на цветя и зеленчуци в градината си. През 1954 получава специален „Оскар” за незабравимите си изпълнения от миналото.
На 15 април 1990 Грета Гарбо умира на 84 години в дома си в Ню Йорк.
