Уес Крейвън, Джон Карпентър, Джордж Ромеро, Дарио Ардженто, Дейвид Кронънбърг – всички те са оказали влияние върху хорър образованието на режисьора на "Очите на скалите"
Уес Крейвън, Джон Карпентър, Джордж Ромеро, Дарио Ардженто, Дейвид Кронънбърг – всички те са оказали влияние върху хорър образованието на режисьора на “Очите на скалите”.
Уес Крейвън Когато снима първия си хорър “The Last House on the Left”, той е известен като документалист. Предлагат му да направи еротичен филм на ужасите, но в крайна сметка Крейвън зарязва еротиката и вдъхновявайки се свободно от “Изворът на девственицата” на Бергман, създава първия си чист хорър – един доста радикален за времето си филм, сниман като документален, с музика, която не е типична за филм на ужасите. Но доста травмира зрителите на първо гледане...
Джон Карпентър За мен Карпентър е “Нещото”. Това е един от най-добрите римейки, с абсолютно откачени спецефекти, които нямат равни и до днес. Създаден преди доста време, този филм оборва тезата, че римейкът е доказателство за изчерпаност и липса на въображение. Един от най-добрите филми на Карпентър, що се отнася до психологическите портрети на персонажите.
Джордж Ромеро Харесвам политическото измерение и социалната критика, която присъства във филмите на Ромеро. Мнозина няма да са съгласни с мен, но смятам, че „Зората на мъртвите” на Зак Снайдер е превъзходен римейк на оригинала. Той наистина заслужаваше - както и някои филми на Уес Крейвън - да бъде “ревизиран” и съобразен с вкуса на днешния ден.
Роб Зомби “The Devil's Rejects” е невероятен филм, един от най-добрите хоръри от последните години. За мен той е нещо от класата на “Бони и Клайд”. Не е просто филм на ужасите, а киноистория за състоянието на духа. Наистина е тръпчив, не е лъжица за всяка уста и е с невероятна актьорска игра и режисура.
Тоби Хопър Той принадлежи към групата на големите майстори с един-единствен шедьовър. Оригиналният “Тексаско клане” е по-силен дори от “The Last House on the Left”. Той беше в основата на вдъхновението ми за “Haute tension” и “Очите на скалите” и в патоса на оцеляването може да се сравнява с “Избавлението” на Джон Бурман и със “Сламени кучета”.
Дарио Ардженто Не съм последовател на Ардженто. Харесвам някои негови сцени, някои разкадровки, които са абсолютно виртуозни, но няма филм на Ардженто, който да харесвам от начало до край. Знам, че е режисьор, заслужаващ да бъде приеман като култов от феновете на жанра, но аз самият имам сериозен проблем с неговото кино.
Илай Рот Много харесах “Cabin Fever”, но не си падам особено по “Хотелът на ужасите”, може би защото очаквах прекалено много от него. Сюжетът беше доста силен, но въпреки визията на филма, не ме увлече. Може би защото лошото актьорско изпълнение не ми дава възможност да повярвам на персонажите и така и не успявам да изпитам страх. Надявам се Илай Рот все още да не ни е показал най-доброто, на което е способен.
Хидео Наката За разлика от американските (и голяма част от европейските) зрители съм имал късмета да гледам на кино оригиналите на “Предизвестена смърт” и “Мрачна вода”. Това, което харесвам в японските филми на Наката, е отсъствието на последователност в разказа. Нещо, което напомня за последните филми на Дейвид Линч. Харесвам начина му на работа върху усещанията за нещата, вместо върху тяхната логика. В американските римейки си даваме сметка, че сценаристите са работили седмици наред, за да се опитат да намерят логика зад тези истории. И за съжаление това малко обезсилва основната тема.
Дейвид Кронънбърг “Scanners” е сред предпочитаните ми филми заради сценария и историята, която разказва. Освен това ми се струва, че “Мухата” и “Нещото” са едни от най-добрите римейки, направени до днес. Той е последният творец в жанра, някой, който почти никога не се повтаря. Дори и да страда от някакви обсесии, Кронънбърг успява всеки път да ги погледне под различен ъгъл и да предизвика изненада. С неговите филми никога не знаем какво ни очаква, защото той винаги успява да се обнови.
Сам Рейми Той е “папата” на филмите на ужасите тип pop corn. Рейми измисли правилата на жанра със “Злите мъртви”. Успя да създаде трилогия, която смесва развлечение, ужас и свръхпродуктивност. Вдъхнови цяло поколение режисьори и една от причините, поради които искам да режисирам “Piranha”, се крие в това, че обожавам “Злите мъртви”.
Уилям Фридкин Харесвам киното на ужасите, но харесвам и киното като цяло. Извън “Заклинателят” Уилям Фридкин е направил доста добри филми във всички жанрове, но този е наистина ключов, що се отнася до разработването на сюжета, и същевременно отива доста далеч в зоната на ужаса. Кой днес би могъл да направи филм с толкова силни сцени, особено когато става дума за обладаване от демони.
Зак Снайдър Мисля, че е постигнал забележителна работа с римейка на “Зората на мъртвите”. Спомням си, че го гледах в едно кино в Ню Йорк и доста ме шокира. Филмът му със сигурност е изгубил политическото измерение на оригинала на Ромеро, но е толкова изпипан и въздействащ, с добре отработен ритъм, че е направо невероятен.
Брайън де Палма Майсторът, който успя да разтегне времето – събитие от няколко секунди се разпростира в минути. “Готов да убива” и “Blow Out” са доста откачени филми в това отношение. Докато “Кери” е по-скоро класически хорър. Според мен “Готов да убива” съдържа есенцията на творчеството на Де Палма.
Станли Кубрик Това е предпочитаният ми режисьор. “Сиянието” е абсолютният филм, който няма недостатъци. Мога да го гледам до безкрайност. И всеки следващ път откривам различно обяснение, различно ниво на прочит, нов подход към сюжета. И дори Стивън Кинг да ненавижда филма на Кубрик, това е най-добрата екранизация, правена по негова книга.
Алфред Хичкок “Психо” и “Шемет” са филмите, които успяват да създадат необходимата напрегната атмосфера за съспенса. Харесвам персонажа на Норман Бейтс, защото можем да се поставим на мястото на злодея, сякаш той е човек, който заслужава нашата съпричастност.
Джо Данте Аз съм от поколението израснало с “Гремлините”. Когато го гледах като хлапе, той промени начина ми на възприятие на филмите. Джо Данте е успял да създаде митология - филм, който не е изцяло хорър, а истинско забавление с малко магия. За мен присъствието на магията е нещо важно в жанровото кино и Джо Данте винаги я прилага във филмите си - нещо, което идва от детството, което може да ни уплаши и същевременно да ни накара да повярваме в един въображаем свят.
Джон Ландис “Американски върколак в Лондон" е отправна точка за сравнения в жанра на хоръра. Без съмнение един от най-добрите филми за върколаци, но като зрител на мен не ми доставя голямо удоволствие да го гледам отново.
Робърт Хармън Заедно с “Тексаско клане” и “The Last House on the Left”, “Стопаджията” беше, третият ми източник на вдъхновение за “Haute tension”. Още на седмата минута от филма се потапяте в историята и сте наясно с всичко. Рутгер Хауър е в колата и казва на героя: “Ще ти отрежа краката” и историята започва. Това се превръща в нещо като кошмар в реално време и именно това усещане за реално време ми харесва. Според мен жанровото кино достига най-голямата си сила, когато преживяваме филма като лично изпитание, когато се окажем в клопката му и си кажем: “Дали ще оцелея след този филм. “Стопаджията” е именно такъв.
Уес Крейвън
Роб Зомби
Брайън де Палма
