“Ако наоколо се води бой, домът цял няма да остане.” Разпространено мнение на експерти от Пентагона
Годзила - гигантското японско влечуго се завръща на екраните след петгодишно отсъствие. Триизмерно, могъщо, огнедишащо, гигантско и ядосано, защото някой дръзва да оспорва господството му и пречи на летаргичното му спокойствие. И този път това не е Човекът с неговата цивилизация, научните си експерименти или нездравото си любопитство. Филмът възкресява Гидора - триглавата ламя и естествен опонент на Годзила. Долетяла незнайно откъде преди 65 милиона години, тя се събужда с желанието да превърне планетата ни в пепелище, но среща решителния отпор на местната фауна, на същата възраст. Конфликтът между праисторическите твари (в обединената планетарна защитна група се включват по-малко познатите на кинофеновете Мотра и Родан), чието невнимателно движение на опашката може да събори небостъргач, е уникален и зашеметяващ спектакъл и своеобразен каталог на последните достижения в областта на съвършените визуални ефекти.
Този път театърът на действието е преместен в Бостън. (Очевидно авторите са решили да избегнат рутинното разрушаване на моста Голдън Гейт, банализирано в апокалиптичните филми.) Армейските части ангажирани в безнадеждните операции по елиминиране на развилнелите се чудовища (наричани “титани” в официалните политически разговори) претърпяват поредица поражения, а групата експерти от компанията “Монарк”, изследваща влечугоподобните чудовища, са безпомощни свидетели на гневната разпра помежду им, неспособни да овладеят положението. Това не им пречи да се хвърлят в поредица конфликтни разсъждения за бъдещето на планетата и за взаимоотношенията между Човека и Природата. На този фон, авторите нахвърлят бегло портрета на дисфункционалното семейство Ръсел. Доктор Ема Ръсел (Вера Фармига) разработва уред за установяване на известен контакт и контрол над гигантските твари, но ориентира усилията си в застрашаваща човечеството посока. Д-р Марк Ръсел, (Кейл Чандлър), живеещ далеч от дома, се заема със задачата да неутрализира последиците от делата на съпругата си, за да спаси човечеството и дъщеря си Медисън (Мили Боби Браун), а тя е тийнейджърка, която не стои настрани от бедственото положение. Но “Годзила: Кралят на чудовищата” не е филм за семейната клетка в криза.
Още с появяването си на екрана през 50-те години на миналия век, Годзила се превръща в икона на масовата култура и става един от най-известните продукти на японската компания “ТОХО”. Пресните рани от атомния апокалипсис захранват въображението на японските кинематографисти, които създават жанра кайджу, където основни персонажи са фолклорни митични чудовища. След известно колебание, поставих и “Челюсти” (реж. Ст.Спилбърг -1975), в дългия кайджу-списък. В продължение на шест десетилетия, многобройните екранни превъплъщения на Годзила захранват и гъделичкат фантазията на тийнейджърската аудитория от цял свят, жадна за силни визуални тръпки, екзотични истории с хорър-нюанси и са интересен повод за анализ на развитието на хуманоидното гигантско влечуго, което от заклет враг на човечеството се превърна в негов пазител.
“Годзила: Кралят на чудовищата” се разполага удобно в бюджет от 200 милиона долара и режисьорът Майкъл Дохърти се развихря във всяка сцена, доставяйки си детинското удоволствие руши и чупи всичко, каквото види. Битките, които са два типа: праисторически твари срещу хора и праисторически твари срещу праисторически твари, са епично тържество на отприщената фантазия на дизайнери, засенчвайки актьорското умение на елитна селекция актьори сред които се открояват мегазвездите Кен Уатанабе и Джан Дзъи. В духа на досегашните издания на кинофранчайза, филмът е откровен визуален делириум, на фона на който се откроява актуално екологично послание. На зрителите не остава друга възможност единствено да натиснат копчето за визуален екстаз в продължение на повече от два часа. И ако се съди по финансовия успех на предишната суперпродукция от поредицата (над 520 милиона долара), не би било изненадващо ако “Годзила: Кралят на чудовищата” се превърне в крал на седмичния боксофис.
Годзила - гигантското японско влечуго се завръща на екраните след петгодишно отсъствие. Триизмерно, могъщо, огнедишащо, гигантско и ядосано, защото някой дръзва да оспорва господството му и пречи на летаргичното му спокойствие. И този път това не е Човекът с неговата цивилизация, научните си експерименти или нездравото си любопитство. Филмът възкресява Гидора - триглавата ламя и естествен опонент на Годзила. Долетяла незнайно откъде преди 65 милиона години, тя се събужда с желанието да превърне планетата ни в пепелище, но среща решителния отпор на местната фауна, на същата възраст. Конфликтът между праисторическите твари (в обединената планетарна защитна група се включват по-малко познатите на кинофеновете Мотра и Родан), чието невнимателно движение на опашката може да събори небостъргач, е уникален и зашеметяващ спектакъл и своеобразен каталог на последните достижения в областта на съвършените визуални ефекти. 
за бъдещето на планетата и за взаимоотношенията между Човека и Природата. На този фон, авторите нахвърлят бегло портрета на дисфункционалното семейство Ръсел. Доктор Ема Ръсел (
лед известно колебание, поставих и “
