Годината на спокойното слънце е различен от другите филми на Кшищоф Зануси. Първата причина е, че действието не се случва в настоящето, а в миналото – през 1946 г. Освен това сюжетът разказва за романс между Емилия – полякина, която заедно с майка ѝ се завръща в родната си страна малко след войната, и американския войник Норман. Но любовната история, родила се от пепелта на войната, далеч не е мелодраматична. И двамата главни персонажи са над 40-годишни, зрели и с жестока съдба.
Емилия губи съпруга си във войната и не очаква нещо кой знае какво от живота. Тя е уморена и не си прави никакви илюзии. Норман е бивш пленник на германците, който се опитва да се справи с психическата травма от войната в разрушена Европа и не бърза да се прибира в Америка. Той не говори полски, тя не говори английски, но еднаквите им преживявания им позволяват да комуникират помежду си без думи. Връзката между двамата не е страстна, но има близост и топлина. Любовта им още от самото начало е маркирана от познанието им за смъртта.
