Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало » Артисти »

Георги Русев - Артист

Артист - Георги Русев, Georgi Rusev
Георги Русев: Дължа всичко на моите антигерои

Гласувай за актьора:
Потребители:
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
7
Гласувай:
Среден резултат: 1/100

Георги Русев - Артист

Georgi Rusev
ЗА АКТЬОРА ГАЛЕРИЯ ФИЛМОГРАФИЯ МНЕНИЕ
06.03.2024  |   синефиш.бг



Георги Илиев Русев, 07.05.1928, Костенец, България. Завършва актьорско майсторство при проф. Ф. Филипов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1953). Дебютира в ролята на Голямото дяволче („Тайната на черното езеро” – Е. Борисова) в ДТ – Пловдив (1953). Работи в ДТ – Пловдив (1953 – 1962), Народен театър за младежта (1962 – 1966), ДТ – Перник (1966 – 1990, директор и художествен ръководител – 1977 – 1990), МГТ „Зад канала” (от 1990). Гастролира в Театър 199.

Театрални роли: Тефик бей („Васил Левски” – В. Мирчовски), Свещеника („Почивка в Арко Ирис” – Д. Димов), Бай Начо („Кучета” – Н. Хайтов), Аврам, Араламби („Опит за летене”, „Суматоха” – Й. Радичков), Лальо Лалев („Боровете не превиват клони” – К. Странджев), Топузов („Човекоядката” – Ив. Радоев), Пашата („Цялата истина за св. Георги” – М. Милков), Разумният („Рейс” – Ст. Стратиев), Хаджи Генчо („Българи от старо време” – по Л. Каравелов), Пазача, Четиримата Бориловци („Последната нощ на Сократ” – Ст. Цанев), Другия Петър („Книга на царете” – М. Минков), Господин Балкански („Господата Балкански” – Г. Данаилов), Филип („Пансион за кучета” – Ю. Дачев), Шута („Както ви се харесва” – У. Шекспир), Оргон („Тартюф” – Ж. Б. Молиер), Лука („На дъното” – М. Горки), Картоиграч („Картоиграчи” – по Ф. М. Достоевски), Езоп („Езоп” – Г. Фигейреду), Шарл („Чучулигата” – Ж. Ануи), Вурм („Коварство и любов” – Фр. Шилер), Кралица Розамунда („Татко Юбю” – А. Жари), Полицейски инспектор („Едно на лице, две наопаки” – Д. Фо), Лео („Нищо не помня” – А. Милър) и др.

Кино роли: Полицаят („Най-дългата нощ” – 1967, реж. В. Радев), Бай Мирко, Бай Петър („Не се обръщай назад” – 1971, „Оркестър без име” – 1981, реж. Л. Кирков), Журналистът, Бащата на Митко-Пенчев, Учител по английски („Глутницата” – 1972, „Изпити по никое време” – 1974, „13-та годеница на принца” – 1987, реж. Ив. Гръбчева), Ветеринарният лекар, Приятел на стареца („Преброяване на дивите зайци” – 1973, „Закъсняло пълнолуние” – 1996, реж. Е. Захариев), Галеристът, Адвокатът Балтиев, Директорът Цончев, Съседът бай Слави, Директорът бай Минчо („Самодивско хоро” – 1976, „Дами канят” – 1980, „Вчера” – 1988, „Адио, Рио” – 1989, „Вампири, таласъми” – 1982, реж. Ив. Андонов), Директорът („Двойникът” – 1980, реж. Н. Волев), Майката-готвач на кораба („Васко да Гама от село Рупча” – 1986, реж. Д. Петров), Бен Давид („След края на света” – 1998, реж. Ив. Ничев), Старият съветник („Магьосници” – 1999, реж. С. Гелев и Ив. Георгиев) и др.

Има участия в киното и телевизията. Носител на национални награди и държавни отличия. През 2006 г. Георги Русев е удостоен с почетната награда „Аскеер” за цялостно творчество.
Из словото на Георги Русев лауреата на почетния „Аскеер”:
Благодаря на фондация „Аскеер”.
Благодаря на всички актьори, с които съм се срещал по българските сцени, с всички режисьори – мога да ви уверя, че те бяха най-добрите, с които съм работил във всички театри!...
Искам да благодаря на българските драматурзи – в последните 30 години те промениха българския театър. Много се радвам, че между тях има още хора, които са между нас, а на тези, които ги няма – поклон!

Бих могъл да говоря, но мисля, че не бива толкова думи да се изказват. Благодаря ви!

„Гафове винаги стават, но голям гаф, който да е оказал влияние върху целия филм или пиеса, нямам. Имам интересни случки от т. нар. Живот около киното. Спомням си една, свързана още с първата ми роля. Беше в Пловдив, играех Голямото дяволче в една детска пиеса. Ходех си аз из улиците и един човек ме срещаше и си сваляше бомбето – тогава този жест не беше приет, а и бомбе не се носеше. „Този ходи на театър и много ме харесва”, мислех си аз. И така две-три години. Даже се появи една критика в „Народна младеж”, в която пишеше „Особено сполучлив е Георги Русев” и т. н. На другия ден, като виждам човека с бомбето, ми се струва, че още по-любезно ме поздравява и си мисля: „О, той чете и критики!” Мина време, аз дойдох в София в Младежкия театър и изведнъж срещам този човек. Изобщо не си свали шапката и измърмори: „А аз си мислех, че сте лекар!”
Из интервюто на Татяна Чипева, в. Труд, бр. 227, 07.10.2006, с. 30.

„Нашият Чаплин не играе роли на добри хора. Неговият малък човек често е зъл, завистлив, скъперник, мерзавец, честолюбец, еснаф... Но е истински, колкото и добрият малък Чарли. И затова публиката в театралната зала и киносалона го разпознава безпогрешно и ръкопляска на актьора, влязъл в кожата му като ръкавица.

Любовта към него – великана на малките роли Георги Русев, е чувство, независимо от емоциите към героите му. В заведенията непознати напират да го черпят, по улиците го гонят за автографи, шофьори на таксита искат да го возят безплатно... Чуят ли гласа му по радиото – дори без образ, хората не могат да сбъркат заядливия тембър, заковаващ в лозунгарска реплика доскорошното ни соцбитие...

Като гимназиалния директор Цончев например „без нито един кариес” от култовия филм „Вчера”. Отвращението към неговия Дочо Булгуров от „Селянинът с колелото”, който угоява прасета в тясна яма – гнусна като душицата му, е недвусмислено. Ясно, като почитта към таланта и достолепието на актьора. „Дължа всичко на моите антигерои”, признавал е неведнъж. „Винаги съм търсил най-доброто и в най-лошия. Още повече че лошият винаги смята себе си за абсолютно прав”, обяснява „опасния си чар” Русев. И с типичното си чувство за хумор и ирония уточнява: „Човек никога не трябва да изследва докрай себе си, защото така може да се разочарова от цялото човечество!”
Няма друг наш актьор, изиграл повече злодеи на екрана и на сцената от Гочето, както любовно го наричат в гилдията. Персонажите му в театъра надхвърлят 160, в киното са над 80. Бил е интригант, предател, злобен учител... но и тъжен самотник, особняк, преглъщащ въпросите си към силните на деня, обиден на съдбата човек... Награждаван е за персонажите си в „Опит за летене”, „Рейс”, „Суматоха”, „Последната нощ на Сократ”, „Цялата истина за Св. Георги”... Но си мечтае и днес за драматична роля по Достоевски. Авторът на „Престъпление и наказание” и тълкователят на човешката душа Чехов остават любимите му драматурзи.”
Из статията на Ива Йолова „Великанът на делника”, в.Труд, бр. 143, 26.05.2006, с. 14.


Споделете:
ПОСЛЕДНИ МАТЕРИАЛИ ЗА АРТИСТА  
 
Избери Aртисти  
Всички артисти (А-Я)   Всички артисти (А-Я)
А   Б   В   Г   Д   Е   Ж   З   И   Й   К   Л   М   Н   О   П   Р   С   Т   У   Ф   Х   Ц   Ч   Ш   Щ   Ь   Ю   Я
Всички артисти (А-Z)
A   B   C   D   E   F   G   H   I   J   K   L   M   N   O   P   Q   R   S   T   U   V   W   X   Y   Z
Артисти с най-висок рейтинг  
Март
1. Иво Златков
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
58/100
2. Меглена Караламбова
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
43/100
3. Лоренцо ди Бонавентура
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
43/100
4. Оливия Колман
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
5. Кристофър Уокън
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
6. Пол Кинг
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
7. Павел Веснаков
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
40/100
8. Четин Текиндор
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
35/100
9. Джош Бролин
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
34/100
10. Дакота Джонсън
Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг Рейтинг
33/100
Последно добавени артисти  
 
Cinefish.bg Cinefish.bg