Фред Астер (истинско име Фредерик Аустерлиц, 1899-1987) е американски актьор, танцьор, хореограф, певец. Един от основоположниците и водещите фигури в музикално-танцовите филми или жанра мюзикъл. В течение на три десетилетия (30-40-50-те години на XX век) определя образа на този жанр. Носител на „Оскар” (1949). Автор на книгата "Стъпки във времето" ("Steps in time" NY, 1959).
На петгодишна възраст започва да посещава школа за танци заедно с по-голямата си сестра Адел. А след три години, от началото на 1908, брат и сестра започват да се появяват на сцените на различни водевилни театри. Пеят и танцуват, изпълняват акробатични номера, свирят на пиано. През 1917 година Адел и Фред Астер участват в своя първи мюзикъл на Бродуей "Над върховете", а към средата на 20-те години вече са се превърнали в най-успешната двойка в американския музикален театър. Адел е смятана за голяма звезда, танците и пеенето и правели незабравимо впечатление на зрителите и съвсем определено Фред се намирал в сянката на прелестната си сестра. Очевидно именно това повлияло на неговия маниер на поведение и стил на танцуване - пълна вътрешна концентрация и съсредоточеност, макар външно да изглеждал съвсем отпуснат и безгрижен, видимо небрежен, но все пак постигал магическо съвършенство в танците си.
В 1932 година Адел се омъжва за английски херцог и се отказва от сцената. Това е сложна ситуация за Фред Астер, която става повратен момент в творческата му кариера. Първите му изяви без сестра му в мюзикъла на Коул Портер "Весел развод" не предизвикват голям ентусиазъм. При това няколко години по-рано той вече има един не съвсем успешен опит в киното. И все пак през 1933 година филмът "Полет до Рио" ("Flying down to Rio") се оказва успешен преход от бродуейското шоу към филмите през предстоящите години, които ще го направят световно известен.
Фред Астер заставял всички актриси, с които работи в киното, да танцуват. Най-красивите звезди на Холивуд се носели в обятията му: Джинджър Роджърс, Джоан Крауфорд, Джоан Фонтейн, Елинор Пауъл, Полет Годар, Рита Хейуърт, Джуди Гарланд, Ан Милър, Вира-Елън, Сид Чарис, Лесли Карон, Одри Хепбърн... и това далеч не е пълният списък. След знаменитостите, танцували с Фредом Астер, се говори, че е била дори английската кралица-майка. Дори при представянето на актьора пред Елизабет II, той й напомнил, че майка й му е оказала честта да танцува с него, на което кралицата на Англия отвърнала: „Искате да кажете, че тя е имала щастието да танцува с Вас?"
Фред Астер бил не само джентълмен-танцьор и аристократ на степа, не само бил корифей на ритмите, но неговите танци учили и учат цял свят как се преодолява земното притегляне. В своите мемоари "Стъпки във времето" той в свойствения си ироничен маниер излага така своята философия на танца:
"Мен често ме молят да говоря за историята и философията на танца. Но това са теми, за които не мога да кажа много. Като правило за моята работа често говорят с термини от балетното изкуство, но аз не съм балетист. Балетът – това е най-доброто образование, което може да получи един артист, и в детството си аз също съм се занимавал с него, но почти но почти никога не съм го използвал. Аз винаги съм се стремял да придам на моя танц стила на "свободно рееща се птица" и не ми се е искало да си личат суровите правила на балетното идкуство. От самото начало чувствах, че трябва да отхвърля от себе си тези „окови” - вероятно защото знаех, че никога няма да мога да се посветя на балета. Аз чувствах, че ми е съдено да стана интерпретатор на музиката и нищо друго. А в тази област няма граници! Как се е развивала еволюцията на танца, неговата история, как се е създавала неговата философия – за това аз знам не повече, отколкото за устройството на телевизора. Никога не съм имал намерение да доказвам нещо с танците си и никога не съм ги разглеждал като способ на себеизразяване. Аз танцувам – и това е всичко!"
