Франческо Росарио Капра се ражда в Сицилия. Многодетното семейство заминава за САЩ през 1903 и се заселва в Лос Анджелис, където вече се е установил по-рано емигриралият брат на Франк, Бенедето. През 1918 Франк Капра завършва престижния институт „Трупа” (бъдещият Калифорнийски технологичен институт) c диплом на инженер-химик. В същата година се записва в армията, преболедува испанския грип, оживява и е уволнен по болест. През 1920 става официално гражданин на САЩ като Франк Ръсел Капра.
От 1926 е режисьор на късометражни неми комедийни филми в съавторство със сценариста Робърт Рискин (партньорството им продължава до 1940, когато Рискин е сменен от Сидни Бакман). През 1933 започва снимките на филма „Това се случи една нощ”, донесъл му слава и първия „Оскар”. Известните звезди Робърт Монтгомъри, Мирна Лой и др. отхвърлят предложението на Капра да участват във филма под предлог, че сценарият е слаб - по тяхно мнение. Други прочути актьори му отказват участие заради задължения към своите студия, а трети понеже главната героиня през целия филм сменя само два костюма. В резултат за партньорка на Кларк Гейбъл във филма е избрана малко известната дотогава Клодет Колберт, която в крайна сметка получава „Оскар” за най-добра женска роля. Като цяло филмът печели пет златни статуетки – по една във всяка от основните категории.
Следва поредица успешни предвоенни филми — „Мистър Смит отива във Вашингтон” и получилите „Оскар” „Мистър Дидс отива в града”, „You Can’t Take It With You”. Във филмите на Капра се снимат (и са му задължени за успеха си) такива звезди като Барбара Стануик, Гари Купър и Кари Грант.
В 1937 Капра снима фантастичната приказка „Изгубен хоризонт”. Първоначално режисьорът планира да снима цветно, но такива ключови сцени като лавината в Хималаите били достъпни само чрез черно-бялата хроника затова и филмът остава черно-бял. Бюджетът превишава първоначалната сума от милион и половина почти два пъти. Първата авторска версия продължава почти шест часа. За първия скрийнинг Капра я съкращава до три часа и половина и филмът се проваля на тестовите прожекции. Режисьорът унищожава лентата и по екраните излиза съкратена версия. След няколко години цензорите съкращават филма отново с още 22 минути заради „прокомунистически” сцени от живота в митичната Шангри-Ла. Архивните копия с времето се развалят, затова в съвременните, реставрирани издания много сцени са заменени с неподвижни кадри.
В годините на Втората световна война Капра работи за американската пропаганда и създава осем документални филма. През 1944 се завръща към комедията с „Арсеник и стари дантели”, с участието на Кари Грант. През 1946 снима своя най-известен филм „It's a Wonderful Life”, който в състезанието за наградите „Оскар” отстъпва пред „The Best Years of Our Lives”. Режисьорът продължава да снима до 1961. Плановете му да прави научно-фантастични филми през 60-те години не се реализират.
Капра е бил женен два пъти и има три деца. Независимо че филмите му през 30-те години носят демократичния заряд на новия политически курс на президента Рузвелт, в частния си живот Франк изповядвал консерватизъм. През 1971 той публикува автобиография, която повечето изследователи смятат за не съвсем правдива. Имението си в Калифорния режисьорът завещава на своята „Алма Матер” - Калифорнийския технологичен институт.
