Ерол Лесли Томсън Флин, по-известен като Ерол Флин, е знаменит холивудски актьор, кинозвезда и секссимвол през 30-те и 40-те години.
Прославя се в образите на смели герои и благородни разбойници. Най-голяма известност получава благодарение на филмите „Одисеята на капитан Блъд" (1935), „Приключенията на Робин Худ" (1938), „Додж сити" (1939), „Пътят към Санта Фе" (1940), „Морският ястреб" (1940), „ Джентълменът Джим” (1942), „Цел „Бирма" (1945).
Флин се ражда на 20 юни 1909 г. в Хобарт, на австралийския остров Тасмания, в семейството на морския биолог Теодор Флин и съпругата му Лили Мери Йънг. Сменя няколко частни училища в Австралия и Англия, от които го изхвърлят заради нисък успех, а от едно училище в Сидни — заради връзка с дъщерята на директора.
На 15 години се устройва като чиновник в Сиднейската корабоплавателна компания, а след година се премества в Нова Гвинея, където работи известно време в полицията. Работи и като управител на тютюнева плантация, наема аборигени, търси злато и пише статии във вестниците за местните събития.
Пристигнал в Австралия през 1929 г., Флин купува яхта и заедно с приятели се връща с нея в Нова Гвинея, преодолявайки 3000 мили. Историята на това пътешествие, отнело 7 месеца, впоследствие заляга в основата на неговата книга „Beam Ends” (публикувана през 1937 г.). През 1930 се запознава с доктор Херман Ербен, изследовател на тропически болести, който го наел с яхтата му, за да се спусне по река Сепик и да снима документален филм за този слабо проучен район.
През 1933 Флин се връща в Австралия, където негови снимки попадат пред погледа на някакъв кинопродуцент. Така той получава предложение да се снима в ролята на метежника Флетчър Крисчън в наполовина документален филм за историята на остров Питкерн „Пътят на „Баунти". Това е дебютът му в киното. Почувствал интерес към новия занаят, Флин още същата година заминава за Великобритания и в продължение на година и половина с успех се изявява на сцените на театри в Лондон и Нортхемптън. Скоро го забелязват представители на кинокомпания „Teddington Studios”, презокеански филиал на „Warner Bros.”, които решават, че външността на младия актьор ще допадне на публиката (Флин е красив и добре сложен) и му предлагат договор, а след успешната му игра в драмата от 1934 „Убийство в Монте Карло" го канят в Холивуд.
Първите холивудски изяви на Флин през 1935 г. са второстепенни роли със седмичен хонорар 150 долара в комедията „Не залагай на блондинки" и екранизация по детективски роман на Ърл Стенли Гарднър. След това му предлагат роля, която обезпечава мълниеносния старт на звездната му кариера и определя актьорското му амплоа - ролята на благородния пират Питър Блъд във високобюджетния приключенски филм „Одисеята на капитан Блъд", по мотиви от едноименния роман на Рафаел Сабатини. Във филма играе още един начинаещ – актрисата и бъдеща звезда Оливия де Хавиланд. Филмът постига шумен успех и през 1936 е номиниран за „Оскар” в пет категории.
Следващите пет години кариерата на Флин достига наистина главозамайващи висини. Най-голяма популярност му носят приключенски, исторически и военни филми, в които героите му са самоотвержени и благородни смелчаци, галантни по отношение на дамите и безпощадни към врага: майор Джефри Викърс в „Атаката на леката кавалерия" (1936), благородният разбойник Робин Худ в наградения с три „Оскар”-а „Приключенията на Робин Худ", самоотверженият капитан Кортни, отдал живота си заради приятел, в драмата „Утринен патрул" (1938), шерифът Уейд Хатън, борец за справедливост в уестърна „Додж сити" (1939). При това хонорарите му растат и стигат до 2500 долара на седмица. Флин пробва силите си и в няколко драми: „Зелена светлина" (1937), „Another Dawn” (1937) и „Сестрите" (1938). Играе и в някои комедии — „Съвършени екземпляри" (1937) и „Four's a Crowd" (1938). Но независимо от очевидния му комедиен талант, публиката, и особено нейната прекрасна половина, с много по-голям възторг приема приключенските му ленти. Жените не могат да устоят пред образа на романтичния герой с насмешливо присвити сини очи, зад чието външно безгрижие се крие ранима и благородна душа. През 1937 Флин заедно със стария си приятел Херман Ербен заминава за Испания. По това време в страната бушува Гражданската война, но независимо от това двамата приятели прекарват в околностите на Мадрид и Барселона през март и април. Ербен е евреин, но това не му пречи да работи за нацистите и в Испания събира информация за немски дисиденти, емигрирали след идването на Хитлер на власт. Дружбата на Флин с германския шпионин впоследствие дава повод за обвинения към актьора в симпатии към нацистите.
В началото на 40-те Флин е след водещите актьори на „Warner Bros.”, а филмите, в които играе, носят огромни приходи. През 1939, по време на снимките на „Личния живот на Елизабет и Есекс" (мелодрама за любовта на английската кралица към нейния фаворит Робърт Деверо, граф Есекс), Флин попада в автомобилна катастрофа и това налага значителни промени в графика на филма.
През пролетта на 1941 г. Флин става баща. На 31 май Лили Дамита (негова съпруга от 1935) му ражда син, когото наричат Шон. През 1942 „Warner Bros.” пуска по екраните два нови филма с Флин: воената драма „Отчаяно пътешествие" и „Джентълменът Джим", за легендарния боксьор Джеймс Корбет, световен шампион от 1892. Но не само тези две премиери привличат вниманието към Флин. През април актьорът се развежда с Лили, която го е напуснала заедно със сина им още в края на предишната година, а през октомври две непълнолетни момичета, 17-годишната Бети Хансен и 16- годишната Пеги Сатърли, обвиняват актьора в изнасилване. По думите на Бети Хансен, която пристигнала в Холивуд от Небраска, за да става актриса, с Флин се запознала на вечеринка, после се уединили и той я помолил да се съблече. Макар и Бети да признала, че това е станал с нейно съгласие, връзката с непълнолетна се смятала за престъпление по законите на Калифорния и в този случай, ако е бил признат за виновен, Флин е бил застрашен от 30 години зад решетките. Второто момиче, танцьорката от нощен клуб Пеги Сатърли, заявила, че в началото на август се качила на яхтата на Флин за морска разходка до остров Санта Каталина и по време на пътуването той на два пъти я склонил към близост. Пеги дори представила пред съда снимки, на които се виждали тя и Флин на борда на яхтата.
Актьорът отрекъл и двете обвинения. Процесът се състои през февруари 1943 в Лос Анджелис. В крайна сметка скандалното дело завършило благополучно за Флин - десет от 12-те съдебни заседатели го признали за невинен и актьорът бил оправдан. В този период той се запознава с Нора Едингтън, 19-годишната дъщеря на шефа на полицията в Лос Анджелис, която печелела джобни пари, като продавала цигари и бонбони в съдебната зала. Между тях започва връзка и през 1943 се женят в Акапулко. Обвинението в изнасилване не само не съсипало кариерата на Флин, напротив, той станал още по-популярен след публиката, особено сред дамите. Поклонничките му идвали пред съда за автографи и по време на процеса му изпратили над 16 хиляди писма в израз на подкрепа. В английския език се появил нов израз „In like Flynn”, което означавало да си популярен сред жените като Флин.
Тъй като по това време Втората световна война е в разгара си, Флин се готви да постъпи в армията, но заради проблеми със здравето (актьорът имал слабо сърце) е признат за негоден за военна служба. Започва да пие още повече и да води още по-неразумен начин на живот. Отношенията му с 15 години по-младата му жена също не вървели добре. Само след година Нора се готви да подаде молба за развод, но след като на 10 януари 1945 ражда дъщеря им, тя се прибира при съпруга си от Мексико, където е живяла през последните месеци на бременността си. През март 1947 им се ражда втора дъщеря. Кариерата на Флин продължава да процъфтява и хонорарите му стигат до 200 хиляди долара годишно. Докато в Европа се водят сражения, повечето филми, в които играе актьорът, са на военна тематика. През 1943 година се снима в драма за борбата с нацистите в Норвегия, наречена „Edge of Darkness", и в шпионския филм „Северно преследване". Следват мелодрамата „Uncertain Glory", развиваща се в окупирана Франция, уестърнът „Сан Антонио" и военната драма „Objective, Burma!", получила през 1945 три номинации за „Оскар”.
Както и преди, продължават да му партнират най-красивите актриси по онова време: Барбара Стануик в мистичния „Cry Wolf" (1947), Ида Лупино в драмата „Никога не ме напускай" (1947), Ан Шеридън в уестърна „Сребърната река" (1948), Гриър Гарсон в мелодрамата по едноименния роман на Голсуърти „Сага за Форсайтови" (1949). В началото на 50-те славата на Флин постепенно намалява. Той вече е минал 40-те и изглежда остарял - увлечението по алкохола и бурния нощен живот не минават без следи. През 1948 той се снима в ролята на легендарния покорител на женски сърца в приключенската мелодрама „Похожденията на Дон Жуан" и този филм става една от последните му успешни работи.
С времето бракът му се разпаднал и през юли 1948 г. Нора и Флин се развеждат. През 1950 г. вестниците пишат за връзката на актьора с 19-годишната румънска принцеса Ирина Гика, която работела като манекенка в Париж. Той дори смятал да се жени за нея (независимо, че тя е омъжена), но по някакви причини размисля и през октомври 1950 се жени за 24-годишната актриса Патриша Уамор, която играе с него в уестърна „Скалистата планина". През 1952 „Warner Bros.” и Флин прекратяват договора си. Актьорът заминава за Англия и влага половин милион във филма „Повест за Вилхелм Тел", но заради недобросъвестност на финансовите му партньори производството на филма е спряно и това едва не го води до банкрут. През 1953 финансовото му положение се усложнява още повече. Става ясно, че неговият мениджър Алберт Блум е правил машинации със сметките и данъците му и в резултат данъчните служби на САЩ търсят от Флин над 800 хиляди долара. За да се разплати, актьорът е принуден да разпродаде цялата си собственост, с изключение на яхтата, на която живее от известно време заедно със семейството си. В този период излизат няколко филма с него, снимани в Европа. През 1953 и 1955 поостарелият плейбой работи във Великобритания, като се снима в историческия филм „Господарят на Балантри" и в музикалната мелодрама „Кралска рапсодия" (заедно с жена си), а през 1954 по екраните тръгва италианският филм „Кръстосани мечове", в който актьорът си партнира с Джина Лолобриджида.
В средата на 50-те Флин много пътешества в Северна Африка, Рим, Мексико, Париж, Монте Карло и Барселона, като прекарва доста време на Ямайка, където расте дъщеря му. От време на време се връща и в Холивуд. Снима и няколко относително успешни филма: „И изгрява слънце" (1957), по едноименния роман на Хемингуей; „Too Much, Too Soon" (1958), където играе ролята на знаменития актьор Джон Баримор; и „Корените на рая" (1958), екранизация по едноименния роман на Ромен Гари. През 1957 г. Флин пуска във Великобритания телесериала „Театърът на Ерол Флин ". Излизат 26 епизода по половин час с романтични заглавия като „Мадмоазел Фифи", „Хилядата нощи на Дон Жуан", „Деул" и др., а в снимките участват освен Флин, жена му, синът му Шон и други известни актьори, като например Кристофър Лий и Полет Годар.
През 1957, вече на 48 години, Флин започва връзка с 15-годишната старлетка Бевърли Аадленд. Флин бил толкова увлечен по младата, но пищна блондинка, която на 13 години завоювала титлата „Малката мис Америка”, че смятал да напусне Патриша и да се ожени за Бевърли. През 1959 той и младото му протеже се снимат заедно във филма „Кубински метежници", драма за революцията в Куба. Това е и последният филм на Флин. През октомври 1959, заедно с Бевърли, актьорът заминава за Канада, за да уреди продажбата на яхтата си, но на 14 октомври получава сърдечен пристъп и умира във Ванкувър. Бевърли настоява да го погребат в Ямайка, но Патриция Уаймор се разпорежда съпругът й да почива в мемориалния парк „Forest Lawn” в Лос Анджелис. Ерол Флин, покорител на женските сърца и един от най-големите герои на Холивуд, умира само на 50 години.
