Емилия Ефтимова Радева е родена на 23.05.1932 г. в Радомир – актриса.
Завършва актьорско майсторство при проф. Б. Дановски и проф. К. Мирски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1954 г. Работи в ДТ – Пловдив, Театър „Българска армия” на щат. Гастролира в Театър 199, НТ „Иван Вазов”, театър „Възраждане” и др.
Театрални роли: Иванка Руменова („Преспенските камбани” – по Д. Талев), Цветарката, Баба Кипра („Я, колко макове”, „Драг и робът” – Н. Русев), Фани Хорн („Осъдени души” – по Д. ДИмов), Орелия („Лудата от Шайо” – Ж. Жироду), Маря Лвовна, София („Дачници”, „Последните” – М. Горки), Юнона („Юнона и паунът” – Ш. О’Кейси), Йоанна, Мисис Дъджън („Света Йоанна”, „Ученикът на дявола” – Дж. Б. Шоу), Елеонор („Делото Дантон” – Ст. Пшибишевска), Елизабет („Мария Стюарт” – Фр. Шилер), Ася („Важното е да си желана” – Ил. Маркова), Тя („Един фотоалбум”, моноспектакъл – Х. Пешина), Веса („Вчерашни целувки” – Ю. Дачев) и др.
Кино роли: Шели („Животът си тече тихо” – 1957, реж. Хр. Ганев и Б. Желязкова), Христина („Сиромашка радост” – 1958, реж. Ан. Маринович), Надя („А бяхме млади” – 1961, реж. Б. Желязкова), Султана Глаушев („Иконостасът” – 1969, реж. Хр. Христов и Т. Димов), Асенка („Спомен за близначката” – 1976, реж. Л. Шарланджиев), Юрталаница („Снаха” – 1976, реж. В. Мирчев), Жела („Матриархат” – 1977, реж. Л. Кирков), Майката („Талисман” – 1978, реж. Р. Узунов), Алданова („Дом за нашите деца” – 1987, „Време за път” – 1987, реж. Н. Чернев), Лелята на Веса („Лист обрулен” – 2002, реж. Св. Овчаров), Майката („Разследване” – 2006, реж. И. Трифонова) и др.
Има изяви в радио театъра и телевизионния театър. Носител на национални награди и държавни отличия.
Емилия Радева е една от най-впечатляващите и харизматични наши актриси. Има над сто роли в театъра и киното. Носител е на редица награди и отличия, между които орден „Стара планина” I степен за приноса й за развитието на българската култура и изкуство. Наричат я „ледената кралица на българския театър”, но нейното лице е познато на родната публика не само със сценичните й изяви, а и с ярки и запомнящи се екранни образи. Няма как да остане незабелязана във филмите „Иконостасът”, „Снаха”, „Спомен за близначката”, както и сериалът от близкото минало „Дом за нашите деца”.
В книгата си „Недовършен пъзел” (редактор Юрий Дачев) Емилия Радева говори не за ролите, които е създала в театъра и киното, а за взаимоотношенията й с големите личности като Николай Лилиев, Масалитинов, Боян Дановски, Кръстьо Мирски, Леон Даниел и мн. др., които оставят следа върху творческата й съдба. За нея в тази книга се оказва важно да сподели, кои хора са учителите й, на които дължи формирането на собствената си личност, като творец.
„Въпреки че си остава една от най-значителните актриси на българското кино, на сцената Емилия Радева като че ли е възприемана много по-свободно и богато. Не само майки е играла там. Тя е една от първите актриси, дали лице на Фани Хорн от “Осъдени души” на Димитър Димов, а ролите й на кралица Елизабет от “Мария Стюарт” на Шилер (реж. Асен Шопов) и богатата светска дама от “24 часа от живота на една жена” по Стефан Цвайг (реж. Леонтина Ардити) са “възвишения” и в нейната биография, и в съвременния български театър. Но има актьори, които градят зрителската представа за тях не от отделни фрагменти, а някак единно. Емилия Радева се движи между сцената и екрана като мисионер на някакъв оцелял матриархат. Кралици, чорбаджийки, светици и куртизанки са “крепежни елементи” на свят, резултат сякаш от женска конспирация, мощ и издръжливост. Това може би обяснява, че и в най-земните й персонажи няма нищо битово. Те са по-скоро тайнствени. Силата им е “тъмна”. Спомням си една реплика от “Животът - това са две жени” на Стефан Цанев с гласа на Емилия Радева: “Раздавай, Секуло, раздавай!” Обърната към самата нейна героиня, произнесена като прокоба и прозрение за отминаващото в човешкия живот, за необяснимите извори на болката в него, за щедростта на душата като единствено спасение...” http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=66003 Из „Животът – това са много роли” от Юрий Дачев, в. Труд, 23.04.2009.
|