Първата й мечта била да стане танцьорка. Израствайки в Ню Йорк, тя е вдъхновена от Тъкър „Змийските бедра”, изучавайки неговите вълнообразни движения. Тогава, през една съдбовна нощ на 1934 г., в „Аполо Тиътър”, звездите на вечерта „Едуардс Систърс”, побъркват публиката със своите танци. 16-годишната Ела Фицджералд се явява на аматьорски конкурс, но е твърде уплашена, за да танцува. Вместо това изпява „Judy”, смълчава публиката и печели първа награда. Това е началото на една от най-успешните кариери в музикалната история.
След ранния си успех в “Аполо”, натрупала популярност и с други аматьорски участия, Ела е поканена да се присъедини към оркестъра на Чък Уеб. За кратко става истинска звезда, записвайки няколко хита, включително една от най-популярните си песни: „A-tisket, A-tasket” (1938). След смъртта на Уеб през 1939 г., Ела ръководи оркестъра цели 3 години. През този период тя записва и с други музиканти, сред които и Бени Гудман. Когато започва соло кариерата си в средата на 40-те години, вече се ползва с високо уважение в музикалната индустрия.
Нейният ярък и енергичен глас демонстрира изключителен диапазон и контрол. С изпълненията в програмата „Джаз във филхармонията” популярността й надскача музикалния свят. През 50-те и 60-те години по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни.
Същинската й гениалност не е във формалното новаторство или по-силната експресивност, а в артистичното отдаване, с което изпълнява ентусиазираните песни на своето време. „Аз съм твърде свенлива, срам ме е от хората – признала Ела веднъж. – Но в момента, в който стъпя на сцената, усещането е различно. От някъде получавам кураж, може би защото това е нещо, което обичам да правя.” Тъкмо тази любов към пеенето спечелва сърцата на милиони зрители и слушатели по целия свят.
