В този филм ме поразява строгостта на стила. От начало до край Красимир Крумов издържа тази строгост, събраност, сдържаност, въпреки, че в контакта на героя с неговото обкръжение съществува висока доза условност. Харесва ми, че високата условност е решена в антифелиниевски стил. Ако можем да говорим за влияния, аз виждам влияние на Бергман, но само по линия на строгостта на стила.