В бурната си кариера, Марлон Брандо режисира един единствен филм, като зад камерата той замества не друг, а самия Стенли Кубрик. Докато Кубрик все още е режисьор на лентата, Брандо наема актьори без знаението му, но това не е единствения проблем. По време на работна среща в къщата на Брандо, Кубрик му заявява: „Не знам за какво става въпрос в този филм”, а Брандо му отговаря „Става въпрос за пари” или по-точно – парите, който вече е платил на един от наетите без съгласието на Кубрик актьори.
В последствие, Брандо уволнява сценаристите Сам Пекинпа, Калдър Уилингам и Гай Троспър, което причинява каша, от която Кубрик с удоволствие се маха (след което заема мястото на Антъни Ман зад камерата на „Спартак”). Брандо пренаписва и сам режисира филма, а финалния му вариант е с времетраене от пет часа. Продуцентите взимат нещата в свои ръце и го съкращават на два часа и двадесет минути. Филмът за безсрамния флиртаджия и обирджия на банки – Рио (Брандо) получава смесени отзиви от публика и критика, която вижда много силни и много слаби черти в лентата.