Дориан Грей е младеж, надарен с изключителна физическа красота, от която всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът Базил Холуърд, му нарисува портрет, Дориан се възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него.
Желанието му се сбъдва и лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички пороци и грехове, на които героят става жертва. В лицето на лорд Хенри Оскар Уайлд представя умела карикатура на английската аристокрация от края на 19-ти век и осмива порядките и предразсъдъците на викторианското обществото.
Филмът, и преди всичко книгата, са великолепен курс по психоанализа за начинаещия Съвременник. Шедьовър! Оскар Уайлд винаги е бил по-добрия адвокат на дявола. (Практикуващите екзорсизъм да се чувстват също поканени.)
Не можеш да си щастлив и добър едновременно, без от това да страда съвестта ти, наставлява Дориан мъдро лорд Хенри-алтер егото на Уайлд.
Всъщност тук имаме троен портрет на писателя - лорд Хенри - Уайлд, такъв какъвто може би е искал да бъде, Дориан Грей- Уайлд, такъв какъвто е искал да бъде, ако беше лорд Хенри и Портретът на Дориан - Уайлд, такъв какъв би бил, ако можеше да накаже обсесията на лорд Хенри по Дориан.
Тази шизофренична троица вече повече от сто и десет години неуморно манифестира "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?", редом до всички разкаяли се поклонници на Мефистофел. Неполифонично, затова пък непреходно либрето.
0 коментари:
http://urbanyogazanachinaeshti.blogspot.
com/2010/01/blog-post.html
Филмът, и преди всичко книгата, са великолепен курс по психоанализа за начинаещия Съвременник. Шедьовър! Оскар Уайлд винаги е бил по-добрия адвокат на дявола. (Практикуващите екзорсизъм да се чувстват също поканени.)
Не можеш да си щастлив и добър едновременно, без от това да страда съвестта ти, наставлява Дориан мъдро лорд Хенри-алтер егото на Уайлд.
Всъщност тук имаме троен портрет на писателя - лорд Хенри - Уайлд, такъв какъвто може би е искал да бъде, Дориан Грей- Уайлд, такъв какъвто е искал да бъде, ако беше лорд Хенри и Портретът на Дориан - Уайлд, такъв какъв би бил, ако можеше да накаже обсесията на лорд Хенри по Дориан.
Тази шизофренична троица вече повече от сто и десет години неуморно манифестира "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?", редом до всички разкаяли се поклонници на Мефистофел. Неполифонично, затова пък непреходно либрето.
0 коментари:
http://urbanyogazanachinaeshti.blogspot.
com/2010/01/blog-post.html
0 гласа