"Допир до злото" започва с една от най-великите начални сцени в историята на киното и завършва с един от най-великите финали, запечатвани на кинолента. Между тях се разгръща филм, чиито морални, сексуални, расови и естетически възгледи остават радикални, прекрачвайки границите, установени не само през 1958 г., но и днес. Въпреки това "Допир до злото" приема много форми.
Филмът, който излиза през 1958 г., определено се различава от идеята на Орсън Уелс, но едно блестящо дълго писмо, написано от Уелс до шефовете на студиото през 1957 г., изразяващо несъгласие с грубия монтаж на филма, повлиява на следваща версия, показана пробно на публиката (и преоткрита в средата на 70-те), както и на версията, разпространена през 1958 г. 40 години по-късно, през 1998 г., „Universal“ продуцира възстановена версия на филма, която внимателно се съобразява с всичко, посочено в писмото на Уелс, и несъмнено представя вариант, който е най-близо до първоначалните му желания.
Чарлтън Хестън играе ролята на Майк Варгас, мексиканският шеф на отдела за борба с наркотиците, който се заема да разкрие фактите около кола бомба, убила богат американски бизнесмен от американската страна на границата. Докато Варгас разследва, току-що омъжилата се за него Сюзи (Джанет Лий, две години преди Психо на Хичкок) е отвлечена от банда, която иска да отмъсти за съдебното преследване на брата на своя водач.
Междувременно разследването на Варгас се обърква все повече от американското ченге Ханк Куинлан (самия Уелс в едно от най-величествените и незабравими екранни превъплъщения в кариерата си) - пияно олицетворение на корупцията, който ту заговорничи с похитителите на Сюзи, ту търси утеха в публичния дом на циганката (неподражаемата Марлене Дитрих), утешавала го някога.
Последният филм на Уелс в системата на студиата най-после си осигури славата на един от най-великите филми, правени някога, и остава свидетелство за неговия гений. Филм с шекспировски дълбини, неизчерпаем.
