Режисьор - Пабло Бергер Сценарий - Пабло Бергер Оператор - Кико де ла Рика Музика - Алфредо де Вилялонга В ролите - Макарена Гарсия, Марибел Верду, Даниел Хименес Качо, Анхела Молина, Инма Куеста
Филмът „Снежанка“ пресъздава едновременно два художествени модела, принадлежащи към различни епохи. Фабулата се основава на едноименната приказка на братя Грим записана през XIX век, но с фолклорен произход. Стиловата форма на филма е тази на мелодрамите от ерата на нямото кино. Сюжетът е подпомаган от неочаквани обрати, които придават на действието трагичен характер. За подсилване на мелодраматизма е използвана и музика, която акцентира драматичните моменти и води зрителите в цялостното възприемането на филма.
Кинематографията на филма заимства употребата на осветлението, силно изразителната разкадровка и внимание върху човешкото лице от нямото кино.
В това темпорално поле Бергер вплита и съвременни проблеми, като въздействието на медиите. Смъртта на бащата-матадор е предизвикана от светкавица на фотограф, който в решителен момент на двубоя с бика, решава да направи сензационна снимка и подплашва животното. Семейната история на малката Снежанка е запечатана в албум с вестникарски изрезки. Огледалото на мащехата не е конкретен магически предмет, а медиите. Силата ѝ се основава на известност, която тя методично гради. От вестниците тя научава, че Снежанка е жива, станала е известен тореадор, разбира и че е по-силна от нея, защото светско списание ѝ е отделило повече внимание.
Съвременната „Снежанка“, няма ясно дефинирана развръзка. След въздействието на отровата, героинята остава в коматозно състояние без филмът да предполага надежда за изход от него. Нещо повече – вегетиращото ѝ тяло се превръща в панаирджийски спектакъл – положена в стъкления си ковчег, всеки който заплати 10 песос, може да я целуне и да види дали тя ще се събуди. Чистотата на Снежанка е поругана, тя очаква принцът не на върха на планина, а в низините – физически и морални.
Принц няма, такъв за нея става едно от джуджетата, които я спасяват. След отравянето ѝ той е неотлъчно до нея, но целувката му не може да я върне към живота. Последното, което виждаме от Снежанка е сълзата, която се проронва по безжизненото ѝ лице.
„Снежанка“ от 2012 година е един постмодерен филм, който съчетава различни културни пластове, вдъхновен от носталгия към естетиката на миналото. Отличен е в десет категории на най-престижната испанска награда „Гоя“, в това число и за най-добър филм.
