Разтърсваща, почти документална история на Бари Левинсън за мисионерското дело на мичиганския патолог, художник и джаз музикант Джак Кеворкян, станал скандално известен през 80 и 90-те години на миналия век с асистирането си в самоубийството на десетки неизлечимо болни, потърсили го за помощ; филм за борбата на нещастните хора със сляпата и безчувствена за агонията им лицемерна и догматична официална медицина.
Има ли право човек да избира момента на своята смърт, богохулство ли е да прекратиш собствените си мъки, в съзнание и с пълната отговорност за това?
Въпреки, разрешената евтаназия в някои европейски държави, прилагането й отприщва свирепата опозиция, както на християнските екстремисти, така и на средностатичстическия обикновен глупак (в случая садист).
Образът, който Ал Пачино (една от най-добрите му роли) така гениално документира, е преднамерено противоречив, изключително въздействащ, шокиращ. Емоционално дистанциран, д-р Кеворкян гори за делото си, търпейки всички негативи на просвещенския си активизъм – гонения, арести, гладни стачки, публично заклеймяване.
От устата му лесно излизат имената на Ганди, Мартин Лутър. Неговият Бог е Бах. Той не бяга от медиите, напротив, добър оратор е. Мненията за него в страната са противоречиви, в националния ефир на Америка е познат като д-р Смърт, за близките на болните имали досег с него е просто Спасител.
0 гласа