Истинско име и фамилия - Франсис Етел Гъм. Родена на 10.6.1922 в Гранд-Рапидс (Минесота), почива на 22.6.1969 в Лондон.
Джуди Гарланд, както и много други деца-звезди по това време, буквално израства в Холивуд, а Луис Майер изпълнява ролята на втори неин баща. Това надали е най-доброто възможно възпитание – по-натъшният живот на актрисата става класически пример за съдбата на артиста, отрасъл с кинобизнеса.
Родена в артистично семейство, тя дебютира на 2 години и половина във водевилно шоу и още тогава се отделя от връстничките си с талантливото изпълнение на известна песничка. Амбициозната майка, успяла да вкара всичките си деца в киното, успява да й уреди прослушване в студиото „Метро-Голдуин-Майер" през 1935. Според легендата, Джуди, по това време още Франсис, не успели нито да я преоблекат, нито да я срешат, но именно естествената непринуденост на момичето привлякла Л. Майер, който подписал договор с нея без кинопроби, което е единствен случай в цялата история на компанията. Така „МГМ" „осиновява" 13-годишната Гарланд. Вече след това студиото поема отговорността за живота, съдбата, образованието й. Тя се учи заедно с Лана Търнър, Джеки Кутан, Даяна Дърбин и не изпъква сред тях, преди на тържеството по случай рождения ден на Кларк Гейбъл да изпее песента „You Made Me Love You" и да покори напълно опитната аудитория. След това покорява и обикновените американци със сериала „Семейство Харди", където неин постоянен партньор е Мики Руни, и като незабравимата Дороти в приказния „Вълшебникът от Оз"(1939).
С годините от мило, непосредствено, умно момиче, Гарланд се превръща в девойка – американска мечта. Тя така и не става съвсем възрастна, до края на краткия й живот си остава с детски очи, ясни и кафяви, взиращи се с изумление в не твърде добронамерения към нея свят, контрастиращи с плътните й, еротични устни. Култът към инфантилизма в Гарланд, поддържан от студиото, не й позволява да се оформи като личност и се изразява в най-стриктен контрол над всяка нейна крачка. Тя не само няма право да избира филмите, в които участва, но „МГМ" й диктува с кого да дружи и да се среща и кого да обича. Съвсем случайно Гарланд разбира, че единствената й „извънстудийна" приятелка, с която си делят квартирата, е наета от студиото. Дори майка й рапортувала пред Майер за всичко, свързано с дъщеря й. „МГМ" не одобрява първия й брак с музиканта Дейвид Роуз и той скоро е разтрогнат.
В ситуации, когато работата има по-голямо значение от човека, Гарланд не успява да разбере как ежедневно започва да поглъща цял коктейл таблетки: за отслабване, за сън, за бодрост на духа, за работоспособност и още пак за работоспособност... Зависимостта от лекарства, които били необходими във все по-големи количества, нямало как в крайна сметка да не доведе до зависимост от наркотици.
Но въпреки че е любимка на публиката (през 1940 г. Гарланд влиза в десетката на най-обичаните звезди на Америка) тя съвсем не е любимка на студиото. С нея са свързани твърде много проблеми: закъснения, болести, дълги пребивавания в болници, нервни кризи. През 1951 г. „МГМ" разваля договора.
Отхвърлена от киното, Гарланд посвещава времето си на концертна дейност, пее в „Карнеги Хол” и в лондонския „Паладиум”. Но нито емоционално, нито физически има сили за нова кариера, доколкото „МГМ" са я изцедили напълно. И смъртта на актрисата по-малко от година след петия й брак (вторият й мъж и баща на дъщеря й Лайза е режисьорът Винсънт Минели) от предозиране на сънотворни през 1969 г., става трагичен коментар на дейността на самия Холивуд, превърнал в жертва едно от собствените си чеда.
Но Холивуд не изпитва угризения на съвестта. Митологията на звездите, разрушени от системата, се утвърждава от самите им филми, в това число и тези с участието на Джуди Гарланд. По ирония на съдбата във филма „Роди се звезда" (1954) на нея й се налага да играе изгряваща звезда, а партньорът й Дж. Мейсън получава ролята на залязваща знаменитост. В действителността всичко е съвсем различно. Жива, обаятелна, непосредствена, с хубав глас, със своеобразен маниер на пеене, в много отношения копиран от дъщеря й Лайза Минели, Гарланд е много талантлива в музикалните комедии и мелодрамите от типа на „За мен и моето момиче" (1942), „Ще се срещнем в Сент Луис"(1944), «Летни гастроли» (1950) и др.
В играта й - топла, искрена, иронична (тя минава за една от най-остроумните холивудски актриси), все по-често се промъква тъга. И не е чудно, че една от последните работи на Джуди в киното се оказва свързана с трагедия. Като свидетелка на „Нюрнбергския процес" на С. Крамер (1961) тя е изгубена, жалка и същевременно мъжествена жена, преминала през ада на нацизма, запомнила всичко. Очевидно малката Дороти, преминала през вълшебната страна Оз, единственото момиче, получило специален „Оскар” за най-добро изпълнение на женска роля, е трябвало да измине дълъг път, за да изиграе тази роля в края на кариерата си.
|
