Дейвид Алън Мамет (роден на 30 ноември 1947) е американски писател, есеист, драматург, сценарист и кинорежисьор. Творбите му са известни с умния, изразителен, понякога вулгарен диалог, стилизирано фразиране и интереса му към мъжеството.
Но езикът му е не толкова натуралистичен, колкото поетична импресия на уличния жаргон. Детството му не е лесно. Майка му и баща му се развеждат рано и често се местят, а Дейвид живее ту при новото семейство на майка си, ту при баща си, и то с чувството, че не е достатъчно добър и за двамата. “И двамата с брат ми не можем да се оплачем, че сме жертви на щастливо детство”, казва Лин Мамет, сестрата на Дейвид, също сценарист.
“Имаше доста насилие, но най-голямото насилие беше емоционално - направо емоционален тероризъм. Мисля си, че преживяхме пътуващ американски вариант от 50-те години на Дахау и сега продължаваме да носим номерата на ръцете си. В този смисъл, когато [Дейвид] пише, винаги носи къси ръкави.” Една от първите му работи е помощник-сервитьор в известен чикагски комедиен клуб. Учи в колежа „Годар” във Вермонт и в театралното училище Neighborhood Playhouse в Ню Йорк. Става един от основателите на Atlantic Theater Company. Първите му успехи идват през втората половина на 70-те с пиесите “Сексуални перверзии в Чикаго” (1974), “Патешки вариации” (1976) и “American Buffalo” (1977) - мрачни драми, заселени от силни мъжки характери и наситени с неподражаеми диалози, които създават драматичното напрежение.
Героите му често са дребни скитници или търговци. “The Woods” (1977) и “Edmond” (1982) са последвани от две успешни пиеси. “Глендари Глен Рос” (1984), за която печели „Пулицър”, е гневно осъждане на американските бизнес-практики, а “Speed-the-Plow” (1988) е безпощаден поглед към задния двор на филмовата индустрия. “Глендари Глен Рос” по-късно (през 1992) се превръща и в игрален филм по сценарий на Мамет.
Мамет започва да пише за киното през 1981, с римейк на „Пощальонът звъни винаги два пъти”. Неговият сценарий разглежда сексуалността и насилието по начин, който не е бил възможен за оригиналния филм през 1947. След „Глендари Глен Рос” Мамет има своя първи голям успех в киното като сценарист на „Недосегаемите” на Брайън Де Палма през 1987. Същата година получава много добри отзиви и за режисьорския си дебют „House of Games” - криминален трилър с участието на тогавашната съпруга на Мамет, Линдзи Кроуз, с ролята й на психоложка, замесена в сложна измама. След като режисира още два добре приети филма (Things Change и Homicide), Мамет се насочва предимно към писането на сценарии, сред които можем да споменем „Hoffa” (1992), „Malcolm X” (1992), and „Vanya on 42nd Street” (1994).
Завръща се отново зад камерата като режисьор за адаптацията на своята предизвикала противоречиви мнения пиеса „Oleanna”, през 1994. Неговият сценарий за политическата сатира на Бари Левинсън „Да разлаем кучетата” му осигурява едновременно номинации за „Оскар” и за „Златен глобус” за най-добър сценарий. Същата година той режисира „Испански затворник” - петият филм, на който е и сценарист, и режисьор. Филмът е шпионски трилър с интересни обрати, който привлича вниманието и с нехарактерно мрачната роля на Стийв Мартин. Сред по-новите филми, режисирани от Мамет, са: „Catastrophe” (2000), „State and Main” (2000), „Обир” (2001), „Spartan” (2004), а по негови сценарии през последните години са заснети „Ханибал” (2001) и „Едмонд” (2005).
Като автор на пиеси Мамет има номинации за „Tony” за „Глендари Глен Рос” (1984) и „Speed-the-Plow” (1988). Като сценарист има номинации за „Оскар” за „The Verdict” (1982) и „Да разлаем кучетата” (1997). Мамет е бил женен два пъти. Първия път за актрисата Линдзи Кроуз, която играе в „House of Games”. Двамата имат две дъщери, Уила и Зося, които живеят с майка си в Калифорния.
Вторият му и настоящ брак е с Ребека Пиджън, която играе в неговите продукции „The Water Engine” (1992), „Homicide” (1991) и „Момчето на Уинслоу” (1999), както и в оригиналната театрална постановка на „Oleanna”. Освен това тя е композирала музиката на филмовата версия на „Oleanna”. Тя е добре известна изпълнителка/авторка на песни в света на поп-фолк музиката. Двамата имат две деца. Имат къщи - във Вермонт и Кембридж, Масачусетс.
Дейвид Мамет за...
...теориите и фактите: Винаги съм предпочитал да потъвам вкопчен в красива теория, вместо да плувам с някой грозен факт.
... за таланта: Няма такова нещо като талант; просто трябва да се работи достатъчно упорито.
... за сценариите: един добър филмов сценарий трябва да може да мине без всякакъв диалог.
... за адаптацията на собствените си пиеси за екрана: Все едно да изнасилваш децата си, за да ги запознаеш със секса.
... за подменените понятия: Живеем в тягостни времена. Като нация ние сме се превърнали в собствена „мисловна” полиция, но вместо да наричаме процеса на ограничаване правото на несъгласие и съмнение "цензура", ние го наричаме "грижа за търговската жизнеспособност."
... за Холивуд: Слава Богу, че хората в Холивуд нямат души – иначе щяха доста да се измъчват.
.. за Холивуд: Холивуд е като кокаин. Не можете да разберете колко е хубаво, докато не започнете. А после се побърквате.
...за Холивуд: Холивуд е капитализъм в най-добрия му вид - изграден от противоположни сили, използващи инструментите на пазара. Като такъв той е много по-объркан от тоталитаризма, но е убил много по-малко хора.
