„Мутант мутанту око не вади!“ Глобализирана версия на популярна поговорка
След триумфалния си успех през 2016, Дедпул-Уейд Уилсън (Райън Рейнълдс) се завръща на екрана с позната безцеремонност, наглост и вкус към садистичното насилие, поднесени с много хумор, предимно черен и недопустим според социалните норми, но безкрайно смешен и абсурден. „Дедпул“ се превърна в един от най-печелившите филми на годината с общ боксофис от 783 милиона долара, срещу стойност на продукцията от 58 милиона. Първото издание на франчайза втрещи родители и критици със представянето на нов прототип супегерой. Творческият екип установи, че е е напипал златната жила и с „Дедпул 2“ продължава да дълбае в същото направление. Със сценарий, който следва досадното супергеройско клише, приличащо на годишна писмена работа на петокласник, той отвори спасителната врата на жанра и предложи нов обновителен изход от кризата, която се очертаваше в жанра – пародия в съчетание със самоирония, която засмуква всичко до което се докосне.
Продължението на приключенията на бившия наемник превърнал се в регенериращ се урод вследствие неуспешен медицински експеримент е сериозно предизвикателство, тъй като филмовата история познава десетки провали при подобни творчески упражнения. За разлика от супергеройското братство трагични персонажи с шекспирови дилеми, Дедпул не се взема насериозно и е доста приземен, близък по реакции и разсъждения до обикновения зрител... или до хора, които обикновеният зрител среща ежедневно. Той сипе водопад сквернословия, злъчни закачки и злобни ухапвания към всички и всичко. От Джъстин Бибър, Кирстен Дънст (специалният фантазъм на неговия шофьор), до върколакът Логън, черната пантера принц Т’Чала и Танос, (все още на големия екран), Дедпул сразява с убийствени коментари свои събратя, конкуренти, идоли на поп-културата, жанрови клишета и различни общности. В желанието си да запазят творческата си свобода и да не се съобразяват с определени вкусове, продуцентите на филма избират да работят с ограничен бюджет, но да останат с развързани ръце. Резултатът е, че сцените със специални ефекти са сравнително малко, но това в никакъв случай не се отразява върху цялостното бодро настроение на публиката. Филмът се крепи изцяло на комичните диалози и реплики, като напомня хумористичен моноспектакъл, в който главният герой разказва анекдоти и споделя свои наблюдения и коментари. За разлика от болшинството свои колеги, с цинизма си Дедпул защитава с чест позицията си на антигерой и не се стреми да влезе в списъка на най-желаните зетьове. А що се отнася до конфронтацията между Дедпул и боеца от бъдещето Кейбъл-Нейтън Съмърс (Джош Бролин), която е гръбнакът на филма, нека читателите се позовават на адаптираната версия на българската поговорка в началото на този текст. Появата на Ръсел, нов мутант, объркан както повечето тийнейджъри, е повод за шеги и сарказми отнасящи се до децата, бъдещето и конфликтите между поколенията.
„Дедпул 2“ се отличава от сивия поток комиксови истории и с изключително остроумната си рекламно-маркетингтова стратегия. Повече от месец, медиите се надпреварват да публикуват и разпространяват резюмето на очаквания филм, „изтекло“ от пресцентъра на авторите, но читателите и зрителите ще открият поредна шега, фалшива новина“ (в случая – на фалшиво резюме) и вирутозна манипулация на информацията. Поредица от рекламни клипове, който методично се появяваха във виртуалното пространство представиха Дедпул в кампания за събиране на средства под надслов „Да го начукаме на рака!“, Селин Дион влезе в разпра с главния герой след перфектното си изпълнение на “Ashes”, а самият Дейвид Бекъм затръшна вратата на досадника в червен костюм.
„Дедпул 2“ остава верен на духа на франчайза, който е интересен културен феномен, в който жанрът се преоткрива и възражда, в който традициите и стереотипите рухват, абсурдът тържествува, а главният герой е нафукан левент-многознайко. Логично се появява въпросът на който всеки има своя отговор: „Дали ако съм безсмъртен като Дедпул ще бъда толкова арогантен и безцеремонен?“
