„Кечистът” стана абсолютен режисьорски триумф за Дарън Аронофски и той бе удостоен с наградата „Златен лъв” за най-добър режисьор на 65-тия кинофестивал във Венеция.
Сценарист, Режисьор, Продуцент Дарън Аронофски е роден и израснал в Бруклин. Aронофски е учил филмово изкуство в университета Харвард и Американския Филмов Институт. През 2001 г. му бе присъдена наградата Франклин Дж. Шафнер за завършилите института.
Дебютът на Дарън Аронофски е през1998 г. на Филмовия Фестивал в Сънданс, с филма „Кодът Пи” („π”), който съчетава мистичното със света на финансите и на математиката. За него Дарън спечели наградата за режисьор в Сънданс. За „π” Аронофски спечели и няколко международни награди, включително и за „Независим Дух” и за „най-добър първи сценарий”.
През 2000–ната година Аронофски бележи отново голям успех с втория си филм - "Реквием за една мечта", (Requiem for a Dream). Той се превръща в абсолютна сензация, посветен е на света на наркотиците. Премиерата на филма бе през 1999 г. на филмовия фестивал в Кан. "Реквием за една мечта" бе в Топ 10 за най-добрите филми на 2000-ната година. Той получи множество международни награди, пет номинации за „Независим Дух”, а звездата Елън Бърстин получи номинация за Златен Глобус и Оскар за Най-добра актриса. А музиката на Клинт Менсел към филма е уникална.
В първите си два филма си Аронофски изследва живота на конкретни хора, в дребни детайли и битови подробности. На първо място, Дарън се вълнува от проявата на болезнената зависимост на човека - от собствения му нездрав разум или от наркотиците.
След тези два филма, Дарън снима едва през 2006 г. мистичната фантастика, с библейски мотиви „Изворът на живота”, (The Fountain). Той бе показан за първи път на кинофестивала във Венеция, където е наречен “психиделична приказка”. Там, филмът става най-обсъждания и нееднозначен филм. На Филмовия Фестивал в Хамптон спечели наградата Слоун.
Най-големите успехи на Дарън Аронофски идват именно с „Кечистът”. Тайната на успеха е очевидна – Аронофски отново се обръща към животоописанието на конкретния човек, и отново в центъра на неговото внимание е болезнената зависимост на героя, в този случай – от собствения му звезден образ в живота, от собствените му илюзии и неумение да живее по друг начин.
С „Кечистът” Аронофски изоставя интелектуалните рефлекси от „Кодът Пи” и „Реквием за една мечта” и търси суровата душа на героите си. Подчертавайки преимуществото на физическото над духовното, той установява паралели между главните герои във филма - работата на Ранди „Тарана” на ринга и тази на Касиди /Пам в стриптийз клуба. Със сближаването на тези двама герои той постига наистина завладяващ и епичен ефект. „Кечистът” е като история за изгубената младост, но с едно изключително завръщане към американската култура на 80-те.
Аронофски изчиства историята от целия фалшив сантимент и създава един чисто въздействащ филм. Всичко в „Кечистът” е направено по изключително майсторски начин - от шокиращото и брутално показване на истината такава, каквато е, до моментите, в които филмът те разчувства. В него се преплитат две сюжетни линии, които са ни поднесени простичко, но са безкрайно живи и човешки - тази на кечистът, който не знае какво да прави с живота си, когато е принуден да прекрати кариерата си и тази на застаряващата стриптизьорка, която е с добра визия, но вече не хваща мъжкото око.
За главната роля във филма „Кечистът”, въпреки съпротивата на студията, Дарън Аронофски кани Мики Рурк и това безспорно е най-добрият му избор.
Животът на кечиста е показан от режисьора и в най-малките му подробности: предварително разработените сюжети на всяка битка на ринга на Ранди „Тарана” Робинсън, редките автографи, които дава на феновете си след мача, подготовката на „Тарана” за битка – изрусяването на косата му, обличането на екипа за битка, слуховия му апарат, играта му на компютърни игри със съседските деца.
„Кечистът” стана абсолютен режисьорски триумф за Дарън Аронофски и той бе удостоен с наградата „Златен лъв” за най-добър режисьор на 65-тия кинофестивал във Венеция.
„Благодаря на Мики Рурк, че изля сърцето и душата си пред камерата, като припомни отново на света какъв невероятен актьор е!”, каза Аронофски при получаването на наградата „Златен лъв". Тогава той посвети големия приз на всички съзтезатели по борба, които се качват на ринга за 200 долара на вечер, само за да доставят удоволствие на публиката.
