Даниела Олег Ляхова е родена на 09.10.1967 г. в София – сценограф. През 1995 година Даниела Олег Ляхова завършва специалност Сценография при проф. Г. Иванов в Националната художествена академия. На театралната сцена дебютира със сценографското решение на „Вуйчо Ваньо” от А. П. Чехов (съвместно с Никола Тороманов) в Театрална работилница „Сфумато”. Работи в ТР „Сфумато” от 1998, където участва в повечето проекти. Работи още и на сцените на НТ „Иван Вазов”, Драматичните театри в Сливен, Ловеч, Димитровград и др.
Даниела Олег Ляхова е сред най-изявените ни художници в сферата на театралното изкуство. За нея с чиста съвест може да се каже, че е напълно отдадена на това, което прави. От всеки визуален, който е изработила веднага се забелязва прецизността и вниманието към детайла. Сценографските й решения винаги ни припомнят, че художникът е съавтор на спектакъла, а сценичната среда определяща за въздействието на режисурата в съвременното представление.
Едни от най-запомнящите се сценографски решения на Ляхова са за спектаклите „Живот по 3” от Я. Реза, където зрителната зала е отделена от сценичното пространство със стъклена преграда, по този начин се създава откровената игра наблюдаван /актьорите/ – воайор /публиката/; „Жюли, Жан и Кристин” по А. Стриндберг, кухнята на графа е изградена чрез „Блясъкът на хладен метал и парата от гореща вода навяват алюзии за болнична стерилност. Сценичната среда, изградена с въображение и изобретателност от Даниела Олег Ляхоба, е „електрифицирана» - котлони, подгряват водата в тенжерите, голям вентилатор на авансцената суши и развява косите на Жюли, Жан пържи яйца „на живо” пред очите на зрителите.
В дъното на сцената виждаме само открехнатите врати към стаите на прислугата - на Кристин и Жан, там са пространствата на съня и страстта, на умората и ревността. Преобладаващата цветова гама е черно-бяло-сивото; червеното е единственото ярко петно в тази действителност. В случая червеният цвят е и натуралистично-бутафорен заместител на кръвта (от загубената девственост, на жестоко закланата птица), и фигуративен образ на насилието, което е част от човешката природа (червената месомелачката придава експресионистична образност на кухненската маса)” (Николай Йорданов, Литературен вестник,бр. 11, 21 – 27.03.2007), а сценографията за „Зимна приказка” по У. Шекспир впечатлява със непретенциозна изчистеност на големия бял правоъгълник разположен на сцената, който се трансформира в дворец, затвор, овчарска колиба, скала и др.
През театралната си кариера Даниела Олег Ляхова е имала възможността да работи с режисьорите Юлия Огнянова, Галин Стоев, Крикор Азарян, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Явор Гърдев и др.
Сценографски решения: „Боб” от Е. Рахнев, „Антигона” по Софокъл, „Забравени от небето” по Е. Томова, „Черното руно” (авторски спектакъл на М. Младенова и Ив. Добчев, съвместно с Ив.Добчев), „Във въздуха” от А. Шипенко, „Долината на смъртната сянка. Альоша” , „Долината на смъртната сянка. Иван” по Ф. М. Достоевски, „Живот х 3” от Я. Реза, „Месец на село” по И. С. Тургенев, „Чайка” по А. П. Чехов, „Изкопни материали” – авторски спектакъл на Иван Станев по А. Платонов, „Станция „Елабуга” – авторски спектакъл на М. Младенова за живота на М. Цветаева; „Станция „Астапово” (Последна спирка от живота на Л. Н. Толстой) – авторски спектакъл на Ив. Добчев, съвместно с Ив. Добчев, „Дванайсета нощ” от У. Шекспир, „Жюли, Жан и Кристин” и „Мъртвешки танц” по А. Стриндберг, „Зимна приказка” – по У. Шекспир, „Завръщане във Витенберг” от Г. Тенев и Ив. Добчев, „Ръкомахане в Спокан” от М. Макдона, „Рицар на Светия дух” от Б. Папазов, „Нощна пеперуда” – по Пьотр Гладилин и др.
Костюмографски решения: „Апокриф” – авторски спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев, „Тирезий Слепият” по Софокъл и К. Мерджански и др.
Сценографски и костюмографски решения в съавторство с Никола Тороманов: „Две кратки пиеси за края” по Ф. М Достоевски и Л. Петрушевска, „Частите на нощта” от Г. Тенев, „Три сестри” от А. П. Чехов, „Сънят на Одисей” по Х. Мюлер, Й. Бродски, Г. Тенев, К. Мерджански, „Квартет” по Х. Мюлер, и др.
Има участия в български и международни изложби.
Носител на ИКАР 2008 за сценографията на спектакъла „Жюли, Жан и Кристин” от А. Стриндберг в ТР „Сфумато” и ИКАР 2012 за сценографията на „Рицар на Светия дух” от Б. Папазов в НТ „Иван Вазов” и „Завръщане във Витенберг” от Ив. Добчев и Г. Тенев в ТР „Сфумато”. Носител на АСКЕЕР 2009 за костюмографията на „ОООО - Сънят на Гогол” по „Невски проспект”, „Иван Фьодорович Шпонка”, „Женитба”, „Записки на лудия”" от Н. В. Гогол” и АСКЕЕР 2011 за „Зимна приказка” от У. Шекспир, ТР „Сфумато” и др.
