Той печели първата си награда „Еми” за портретирането на Нелсън „Мандела” (1987). Но ролята, с която ще бъде запомнен е на полицая Роджър Мустаг в „Смъртоносно оръжие” (1987)
Дани Лебърн Глоувър е роден на 22 юли 1946 г. в Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Той е син на пощенски служители и е най-голямото от пет деца. От малък той е политически активен и с годините продължава да се отнася със загриженост към малцинствата в САЩ, да се бори за спазване на човешките права и подкрепя кампании за борба със СПИН.
Като тинейджър, Дани развива епилепсия, която се научава да контролира със самохипноза. Епилeптичните припадъци спират, когато става на 35. След като завършва училище, Глоувър продължава обучението си във Вашонгтон, но впоследствие се премества в университета на Сан Франциско. Там среща бъдещата си съпруга Асаке Бомани, с която стават семейство през 1975 г.
Същата година започва работа в градската администрация. По това време участва и в уъркшопа на афроамериканските актьори към American Conservatory Theater в Сан Франциско. Дани Глоувър напуска държвния си пост и се премества в Лос Анжелис, където продължава да се занимава с театър. Дебютира на Бродуей през 1982 г., играе Уили в пиесата на Атол Фугард за Апартейда „Master Harold...and the boys”, за изпълнението си печели Световна театрална награда. За първи път се снима в киното в „Escape from Alcatraz” (1979). През 80-те се появява в „Places in the Heart” (1984), „Силверадо” (1985), „Witness” (1985) и „Пурпурен цвят” (1985). След снимките в последните два филма Глоувър излиза на пазара в Холивуд и вече е титулован като талантлив млад актьор.
Той печели първата си награда „Еми” за портретирането на Нелсън „Мандела” (1987). Но ролята, с която ще бъде запомнен е на полицая Роджър Мустаг в „Смъртоносно оръжие” (1987), превърнал в хит с три продължения. През 1990 г. се снима редом до Шварценегер в „Хищникът 2”. На следващата година се снима при Лорънс Каздан в семейната драма „Гранд каньон” с Кевин Клайн, Стив Мартин, Мери Луиз Паркър и др.. През 1994 спонсорира създаването на Robey Theatre Company в Лос Анжелис, за да затвърди и покаже присъствието на чернокожите актьори на театралната сцена. Той също участва в няколко постановки на трупата. Глоувър признава, че приема да се появи в „Операция Дъмбо Дроп” (1995) и „Балъци” (1997) заради парите. През 1997-ма се снима при Копола в „Ударът” по романа на Джон Гришам. През 1998 г. дава гласа си на два анимационни героя в „Мравката Z” и „Принцът на Египет”.
През 2001 се снима при Уес Андерсън в „Кланът Тененбаум”. Четири години по-късно става част от „Мандърлей” на Ларс фон Триер. Снима се и в няколко епизода на „Спешно отделение” през 2005. През 2006-та участва в „Мечтателки” с Джейми Фокс, Еди Мърфи, Бионсе Ноулс. Правителството на Венецуела предлага на Глоувър 20 милиона долара за финансирането на два проекта - за генерал Симон Боливар и за Тусен Лувертюр. Първият проект ще бъде по книгата на Маркес „Генералът в своя лабиринт”, а втория ще бъде режисиран от Глоувър.
Актьорът има дългогодишно приятелство с президента на страната Уго Чавес. Миналата година Дани Глоувър участва в „Blindness” на Фернандо Мейрелес, който така и не дойде в България. След „2012” ще го чакаме в „Highland Park” (2010).
