Годината е 1879. Деветгодишната Мария Саутола и баща ѝ Марселино, който е любител археолог, откриват нещо изключително. Между зелените хълмове, заснежените върхове и бреговете на Северна Испания двамата се натъкват на откритие, което неминуемо ще промени човешката история. Това е първото пещерно изкуство – свежи и изкусни рисунки на галопиращи бизони.
В началото всичко върви добре, дори Кралят отива да се възхити на пещерата, но майката на Мария – Кончита, не е единственият човек, който се притеснява от идеята праисторически „диваци“ да са създали такова изумително изкуство. В рисунките отпреди 10 000 години Католическата църква вижда атака срещу библейските истини, дело на безбожни рационалисти. Шокиращото е, че и учените реагират също толкова догматично и консервативно. В резултат на това Марселино и откритията му са обявени за фалшиви.
Приказният свят на Мария се скапва, а опитите ѝ да помогне, допълнително влошават нещата. Семейството ѝ изпада в криза, а пещерата е заключена. На Мария и родителите ѝ ще им бъде необходима много любов, за да се измъкнат от това положение и да получат заслуженото си признание.
