Победата на душата над тялото се нарича „героизъм“. Анри-Фредерик Амиел (швейцарски поет)
Според литературни данни няма разузнавателно ведомство, което да цени високо човешкия живот и „Червената лястовица“ не се заема да опровергава това твърдение. Вдъхновен от едноименната новела на Джейсън Матюз, филмът ни напомня, че студената война не е приключила напълно и, че всичко е по старому. По утвърден навик американски и руски шпиони следват професионалните си задължения без да зачитат правни норми или декларации за правата на човека в надпревара за надмощие в сенчестия си занаят.
В центъра на историята е Доминика Егорова (Дженифър Лоурънс) топ-балерина от „Болшой“. След „инцидент“, който слага край на професионалната й кариера, тя е въвлечена в лабиринтите на международния шпионаж от вуйчо си. Операцията с нейно участие се проваля, но като свидетел, тя няма голям избор и е принудена да стане част от обучителната програма „лястовица“ на руското разузнавателното ведомство. Става дума за школа, формираща група от елитни проститутки, които наред с всички умения на средностатистическия разузнавач, използват сексапила си като безотказно оръжие за постигане на целите си. Бившата балерина е подложена на безмилостна психическа и физическа обработка, която я превръща в желания краен продукт на програмата – човешка машина способна на всичко. Не след дълго, разузнавателната служба й възлага задачата да се сближи с американския агент Натаниел (Нат) Наш (Джоел Едгертън), за да се добере до името на предател във висшите сфери на руската администрация.
„Червената Лястовица“ обединява три компонента, които гарантират занимателен киноразказ и касов успех – голяма доза насилие, добро количество еротика и съспенс, в постоянни и умерени дози. Дженифър Лоурънс е безспорно елементът, който придава на филма индивидуалност и специфичен чар на история, която напомня до голяма степен „Никита“ (реж. Люк Бесон – 1990). Тя доминира и манипулира, с пълното съзнание за зрелостта на актьорското си умение. Под влиянието на нейния чар изпадат почти всички, които пресичат на пътя й включително, и зрителската аудитория. Нейната Доминика е пълнокръвен персонаж, невинна жертва на безмилостната Система, сякаш излязла от творчеството на Франц Кафка. Историята проследява със съчувствие болезненото превръщане на нежната балерина в бляскава лястовица и превръщането на лястовицата в непречупен от Системата ястреб. На нейния фон всички второстепенни действащи лица изглеждат като комиксови герои. Сред тях се откроява забележително смразяващата Шарлот Рамплинг, ръководителката на школата, и на не по-малко студения Джеръми Айрънс, облечен в генералска униформа. Филмът набляга на извратения процес на психическа обработка в школата на „лястовиците“, методите на садистично пречупване на човешкия характер и премазването на индивидуалността, при което тялото от което е изгонен духът се превръща в „държавна собственост“.
С „Червената Лястовица“ Дженифър Лоурънс се нарежда в кохортата от топ-прелъстителки в шпионски роли, които киното обича искрено. Десетилетия наред екранът се размеква от нежност и първични желания при вида на злоупотребяващите с природните си дадености Марлена Дитрих, Маги Кю, Пита Уилсън, Ан Парийо, Анджелина Джоли, Скарлет Йохансон и Чарлийз Терън.
Режисьорът Франсис Лоурънс, станал известен с „Игрите на глада“, отбелязва четвъртото си изключително плодотворно сътрудничество с водещата американска актриса и чрез отворения финал на разказа си дава заявка за продължение на приключения на Доминика. А дали ще има такова, ще решат аудиторията... и продуцентите, тъй като формулата е безотказна, подобно на сексапила на „червената лястовица“.
