София, 60-те години на ХХ век. Ученият Петър Александров лежи в болница тежко болен. Дългите часове, проточили се в самота между четирите стени, го карат да размишлява за себе си, за живота и всички онези неща, които са му се случвали през годините, добри или лоши. Спомня си за срещите с приятелите си Буби и Рина.
Рина, с която изживява краткотраен романс, но все още обича. Спомня си за неосъществената мечта, книгата му “Психология на чувствата” да види бял свят. За първата среща с бъдещата си съпруга Саша, тогава негова студентка.
За раждането на първородната му дъщеря и прекрасните мигове, които е имал със семейството си. Нахлуват и мрачните спомени за трагичната смърт на Саша и гибелта на неговите родители, загинали по време на бомбардировка над София през Втората световна война...
по романа „Пътища за никъде“ на Богомил Райнов
Фестивали и награди Фестивал на Българския игрален филм, Варна 1968 – голямата награда „Златната роза“, наградата за най-добра мъжка роля на Апостол Карамитев, наградата за най-добра женска роля на Доротея Тончева МКФ Делхи 1970 – първа награда
0 гласа