БРАТЯ МАРКС са трима американски комици, чиято вдъхновена екстравагантност оставя ярка следа в историята на световното кино. Еднакво почитани от интелектуалци и широка публика, филмите на Граучо (1895–1977), Харпо (1893–1964) и Чико (1891–1961) могат да бъдат оценени и като комплексни сюрреалистични конструкции, и като поредици от смешни гегове, каламбури и недоразумения.
Братя Маркс се раждат в Ню Йорк. Още като деца, по времето когато навлизат в света на водевила, те си избират определени комически маски, които остават непроменени в продължение на цялата им кариера. Чико (истинско име – Леонард Маркс), роден на 22 март 1891, е невежа, който обича да свири на пиано и да употребява не на място чужди думи. Харпо (Адолф Маркс, през 1933 сменя името си на Артър – сещате се защо) е роден на 23 ноември 1893; кръглоок, с къдрава руса перука, той се държи като ням херувим с остър сатиричен усет. За общуване с останалите персонажи Харпо използва екстравагантни приспособления като светофари и клаксони, а в по-спокойните си мигове - своята „ангелска” арфа.
Най-известен сред братята Маркс става Граучо (Джулиъс Маркс, роден на 2 октомври 1895). Със смолисточерни вежди, нарисувани мустаци и неизменно с пура в ръка, образът на Граучо е язвителен измамник, язва в организма на благопристойното общество. Останалите двама братя, Милтън (Гумо) и Хърбърт (Зепо), се оказват не толкова способни комици и напускат зоната на зрителското внимание съответно през 20-те и в началото на 30-те години.
Първото признание идва при братята Маркс с бродуейската музикална комедия „I'll Say She Is”, 1924. След екранизацията на комедиите „Cocoanuts” и „Animal Crackers”, 1929–1930) те получават признание и като киноактьори. След подигравката с нравите на лонгайлъндския елит обекти на язвителната сатира на братята стават пътешествията с лайнери „Monkey Business”, (1931), животът в университетските градчета „Horse Feathers”, (1932), диктаторските режими в Европа „Патешка супа”, „1933), класическата опера „Една нощ в операта”, (1935) и конните състезания „Един ден на конните състезания” (1937). По-късно на екран излизат и по-малко успешните „Room Service” (1938), „В цирка” (1939), „Големият магазин” (1941) и „Една нощ в Казабланка” (1946).
През 40-те години актьорският ансамбъл на братя Маркс се разпада и всеки от тях започва индивидуална кариера. Най-активен в това отношение е Граучо. През 50-те той се представя като остроумен водещ на популярната телевизионна игра „Залог – животът ти” и се снима в няколко филма. Автор е на сценария на филма „The King and the Chorus Girl” (1937) и на пиесата „Time for Elizabeth” (1948). Написал е книгите „Граучо и аз” (1959) и „Мемоарите на един калпав любовник (”Memoirs of a Mangy Lover, 1965). През 1961 е издадена и биографията на Харпо – „Harpo Speaks!”. И тримата братя Маркс умират в Лос Анджелис: Чико – на 11 октомври 1961, Харпо – на 28 септември 1964, Граучо – на 19 август 1977.
|
