Брад Пит, звездата във филма „Дървото на живота" на Терънс Малик, разказа защо е изоставил типичните за него роли на красавец, с които проби в киното. „Най-голямата промяна за мен е, че станах баща. Това наистина променя всичко."
Холивудската звезда е баща на шест деца, три от които осиновени, заедно с приятелката си Анджелина Джоли. И сега прави филмите си за тях: но не филми за деца, а ленти, с които да го запомнят. „Искам да прави роли и истории, с които да допринеса в киното, искам един ден да се гордеят с баща си."
Брад Пит става на 48 тази година и не беше толкова отдавна времето, когато се отнасяха с него като към декорация, просто поредното красиво момче, което изглежда добре на кон („Легенди за страстта") или в къса туника („Троя").
Но Пит е сериозен мъж на място, който заслужава уважение. Освен актьор, той е и иновативен продуцент в компанията си Plan B, активен участник и дарител в благотворителни кампании.
Актоьрът излиза от обвивката на главните мъжки роли и експериментира с малки роли в независими филми и странни комедии („Вавилон", „Изгори след прочитане", „Странният случай с Бенджамин Бътън"). „Бях на върха, сега съм свободен да експериментирам. Някои неща ще се получат, други - не", сподели той преди две години, когато промотираше филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета". Това не е резултат само от позицията му на родител; дори успехът вече не е това, което беше. Днес това е още по-вярно.
В „Дървото на живота" Брад Пит може да изглежда на реалната си възраст, което сигурно е освобождаващо. Той играе тексасец през 50-те години на 20 век., който „управлява" жена си и тримата си сина - суров, озлобен човек със строга войнишка прическа и тежка походка. Пит твърди, че спортува само ако ролята го изисква, а „за този филм просто ядях много и пиех много бира."
Семейната история е вплетена във философския проблем за далечността на Бога и неизвестните дълбини на вселената. До този момент Терънс Малик е направил само четири филма - „Опасни земи" и „Райски дни" през 70-те години, и след пауза от 20 години се появяват „Тънка червена линия" (1998) и „Новият свят" (2005). „Дървото на живота" спечели голямата награда на кинофестивала в Кан, но част от публиката го определи като непоносимо претенциозен.
Малик сигурно е кошмар за всеки продуцент. Филмите му не са комерсиални, но заснемането на всеки кадър продължава, докато той е удовлетворен. Редакцията на материала може да отнеме години. И въпреки това Брад Пит говори за Малик само с уважение.
„Тери е много смирен и сигурно би се притеснил, ако го нарекат учител. И все пак, когато отиваш на църква всяка неделя, се отделяш от всекидневното и се сблъскваш с по-важни неща. Същото е и, когато си с Тери. Той е невероятно симпатичен и интересен човек."
Брад Пит влиза в ролята на бащата след старта на самите снимки. „Първите няколко месеца бях продуцент, но след това един актьор се наложи да прекрати участието си заради семейна ситуация. Филмът беше в опасност и попитах Тери какво мисли, а той каза „Защо не?" Всъщност Терънс Малик избира за ролята Хийт Леджър, който почина през 2008 г., когато „Дървото на живота" е в пре-продукция.
Лентата е базирана на детството на Малик. Той израства в Тексас като втори от трима братя. Собственият му баща е труден характер, а майка му е тиха и набожна жена. Средният по възраст син във филма е най-проблемният от всички и с най-изявен бунтарски дух. Той прилича най-много на баща си.
Пит споделя че Малик не иска да покаже бащата като лош човек, а като резултат от безпокойството на своето време и място. „Това е един много тъжен мъж, който винаги е от губещата страна. Вярно е, че когато човек се чувства потиснат по този начин, той намира сила, като потиска други, в случая - децата си. Накрая, разбира се, той ужасно съжалява и се опитва да се реваншира."
Брад е отгледан като евангелистки баптист, но и преди е заявявал, че в университетските си години е бил противник на старата, традиционна религия. „Дървото на живота" безспорно е религиозен филм, но деня след премиерата му в Кан Брад Пит споделя, че режисьорът го е накарал да погледне на нещата по друг начин. Това е и отражение на години, които има зад гърба си.
„Гледам на филма като изследване на непостоянното в живота. Ние се опитваме да намерим утеха в религията, да се омиротворим вътрешно, да получим някакъв вид обяснение. Но красотата на непознатото може би се крие именно в неговата неизвестност".