Актьорите, които с основание могат да бъдат наричани царе на хоръра, не са много. А първият от тях и единствената хорър-звезда през Златната ера на Холивуд - при това с добра кариера чак до смъртта си и един от малцината, работили постоянно и успешно и в други жанрове, дори и след като става най-голямата звезда във филмите на ужасите - е Борис Карлоф. И до днес едва ли има друг актьор, чието име да е така тясно свързано с хорър-киното. Борис Карлоф е истинска икона.
Уилям Хенри Прат, известен по-късно като Борис Карлоф, се ражда на 23 ноември 1887 в лондонското предградие Дълуич. Той е последният в семейство с 8 деца. Момчето не успява да опознае баща си, Едуард Прат, който умира в Индия, където е изпратен на работа, докато момчето е още бебе. Детето е все още съвсем малко, когато умира и майка му, затова е отгледан предимно от братята и сестра си. Най-големият му брат Джордж става актьор, което оказва силно влияние върху младия Уилям, който прави всичко, за да подражава на брат си.
Младият Уилям наследява от баща страстта към пътувания и през 1909, макар и завършил Лондонския университет с намерението да става дипломат, заминава за Канада, където копае канавки, полага релси и се опитва да се включи в някоя театрална трупа. Последната работа му допада най-много и той се задържа на нея. През 1919 вече е в Америка и получава първата си работа в киното като статист. През 20-те години редовно играе малки второстепенни роли, обикновено на злодеи, докато Хауърд Хоукс не му дава първата по-голяма роля - на убиеца бръснар в затвора в 'Criminal Code' (1931).
Още същата година идва и ролята, която ще направи името му известно във всяко семейство – чудовището, сглобено от трупове, във филма „Франкенщайн”, създаден по класическата книга на Мери Шели. Изключителният успех на филма до известна степен определя и посоката в кариерата на актьора. Отначало повечето от предложенията, които получава, са от хорър-фентъзи жанра и представят доста едностранно актьорските му възможности. Роли като тези в „Мумията”, „Old Dark House”, „Маската на Фу Манчу”, „Годеницата на Франкенщайн” и „The Black Room” са няколко от многото му запомнящи се изпълнения. Но Карлоф е напълно способен да играе най-разнообразни герои - нещо, което Лугоши никога не е имал шанса да докаже.
От 1934 нататък двамата работят заедно в няколко филма като „The Black Cat” и „The Raven”. Карлоф се представя доста впечатляващо и в ролите си извън хорър-жанра. В „Изгубеният патрул” (на Джон Форд), „House of Rothschild” и „West of Shanghai” актьорът играе много силно и с голямо удоволствие гради психологически сложни образи. Същото се отнася и за ролята му в „Мишени” (1968). Първият филм на Питър Богданович като режисьор се оказва последния, в който играе Карлоф. Във филма той е възрастен актьор с малка роля в римейк на свой стар филм –'The Terror'. Киното е тероризирано от снайперист, който убива случайни хора от публиката. Героят на Карлоф помага за залавянето му по време на скъсващата нервите финална сцена. Борис Карлоф умира на 2 февруари 1969 година.
Актьорът е бил женен три пъти. Първия път това става през 1923. Съпругата му Хелън Соул е професионална танцьорка, известна като „Поли”. С нея се развеждат през 1929. През 1932 Карлоф се жени за втората си жена, Дороти Стейн, библиотекарка от Лос Анджелис. Бракът им трае до 1945. Третата му съпруга е Евелин Хелмор, негова съгражданка от Лондон и литературен редактор при Дарил Занук. Женят се през 1946.
В много отношения Карлоф е типичен представител на своята епоха и класа. Заедно с третата си съпруга Евелин се преместват в Ню Йорк през 1951 г., но често пътуват до другия си дом в Лондон. За частния живот на Карлоф се знае много малко - само това, което той е решил да разкрие. Предпочитал е да остави творчеството му да говори вместо него и филмите му наистина имат какво да ни кажат – дори и днес. Той завинаги ще остане в историята на киното като „царя на хоръра”. Жънал е успехи в този жанр толкова дълго, че надали скоро ще се появи друг претендент за трона му.
