Време е за Киномания 2008! Но мили дами и господа, това не е повод да пренебрегнете един стилен мъж. Той привлича погледите и на двата пола. Жените го гледат, защото е елегантен, защото налита на бой, малко говори и гледа прекрасно. Мъжете пък, наблюдавайки го им се иска поне в някои моменти (всъщност в много моменти) да притежават неговия магнетизъм, бърз ум, хладнокръвие и разбира се - въздействието върху нежния пол!
Той е Джеймс Бонд и ни предлага своето 22-то си приключение. В “Спектър на утехата” (2008) Марк Форстър продължава започнатото от Мартин Кембъл в “Казино Роял” (2006). Разбира се с Даниел Крейг - един 100% Бонд в излятия костюм, с черния Астън Мартин и стъкления поглед.
“Спектър на утехата” се справя прекрасно с трудната задача на продължението. Успява да изглежда хомогенен, въпреки че историята започва преди началото на лентата. Още с първите кадри, в които монтажът ви спира дъха, забравяте за каквато и да било утеха.
Бутиковото автомобилно бижу се движи абсолютно обратно пропорционално на лицето на шофьора - безизразно, британско и шпионско. Както изглеждат всички (за мохиканите става дума) мъже, попаднали в критични ситуации - изплашени разбиа на какво са способни. В това силно начало на филма не ви остава друго освен да се наслаждавате на широкия диапазон усещания и въздействия, които Даниел и останалата брит компания ще ви предостави.
Те ще ви потопят в пясъчни разходки из Атакама, зелените, жадни за мъст очите на Камил (Олга Куриленко) и ефектните сцени на саморазправа, от които Бонд винаги излиза невредим. А разбитите устни и вежди са камуфлажно задължителни. Филмовият разказ на Форстър с размах, самочувствие и много пари се превръща в истинска наслада за зрителското око.
Това е така защото, “Спектър на утехата” е всичко, което един филм за Бонд е добре да съдържа - магнетичен шпионин, екзотична красавица, за която ви домилява от нещастното й детство, съскащи гуми, британски хумор и разбира се колите на Агент 007, които са като произведения на изкуството. Влезте в в неговия спектър и за утеха продължете с Киномания 2008.
0 гласа
видях ме