„...Блажени години – рокът беше млад!“ (Изповед на Георги Минчев)
Биографичният филм заема особено място в съвременната аудиовизуална цивилизация, защото нему е отредена задачата да постави точка върху финалната равносметка на жизнения път на определена личност и сложи край на слухове и съмнения. Продуценти, сценаристи и режисьори се изправят пред комплексни въпроси и техните отговори са това, което ще остане за поколенията, независимо от многоликата истина, защото веднъж заснет, всеки биографичен филм се превръща в непоклатим исторически факт, готов да влезе учебниците.
„Бохемска рапсодия“ е хроника на възхода на британската рок-група „Куин“ водена от нейния вокалист – Фреди Меркюри. Филмът носи повече от тривиалните амбиции на обикновения биографичен филм, възхваляващ качествата на музикантите. Той е задълбочен поглед и почти философско разсъждение за творческата дързост, за трудностите на съзиданието, за разочарованието от провала и опиянението от успеха.
Режисьорът Брайън Сингър осигурява успеха на филма си с избора на 37-годишния Рами Малек. (За ролята са били прослушани десетки актьори сред които Хоакин Феникс и Саша Барън-Коен). Неговото магнетично присъствие, гласовите му качества и физическата му прилика с вокалиста на „Куин“ (добавете една шеметна зъбна протеза) го превръщат в непоклатим стълб на достоверността, около който се изгражда разказът. Зрителите срещат на екрана не само изключителния шоумен, музикант, композитор и бунтар, но и чувствителен, уязвим и комплексиран индивид, жадуващ за признание, внимание и топлота. Няколко дни преди да сложи финалната точка на продукцията (започнала през 2011!) Сингър е уволнен от дистрибуторите и продуцентите, защото отказва да наблегне на хомосексуалността на Фреди Меркюри. Той аргументира това скъпоструващо авторско решение (нека го наречем „упорство“) с аргумента, че в паметта на финовете остават парчетата на „Куин“, а не спомени за сексуалните предпочитания на вокалиста им.
„Бохемска рапсодия“ е поредица от забавни анекдоти от живота на рок-групата и малки истории около създаването на големите хитове. Подобно на селекция от потпури направена от дисководещ, филмът прелита носталгично над успехите на групата, като потапя с зрителя в епохата, когато мобилните телефони бяха проект, никой не беше чувал за Интернет, а винилният звук беше без конкуренция.
Продукцията се радва на подкрепата на останалите членове на „Куин“, които са поканени за консултанти с „право на вето“ за голямата част от актьорската селекция и интрепретацията на фактите, представени във филма.
„Бохемска рапсодия“ е истинска аудиовизуална радост за феновете на рок музиката, и за някои от тях, това е урок по история, в който се разказва за корените на това, което слушаме днес с мобилните си телефони. А по-предприемчивите могат да потърсят музиканти сред студентите по астрофизика, инженерство и стоматология, за да срещнат с хамалин от багажното отделение на летището, защото „Куин“ е това... и много много талант.
