Самуел Вилдер се ражда на 22 юни 1906 на територията на Австро-Унгария, в еврейско семейство, и получава образованието си във Виенския университет. През 20–те години на миналия век работи като журналист в Берлин, където започва да пише сценарии още по времето на немите филми. При това е доста плодотворен - от 1929 до 1933 създава сам или като съавтор сценариите на дузина немски филми, в които важна роля играят комедийните елементи.
Във Франция, където бяга от Берлин след идването на власт на Хитлер, става сърежисьор на приключенската комедия. Но в пълноценен режисьор се превръща в Америка, където се оказва девет месеца след пристигането си в Париж. Попаднал в Холивуд, Уайлдър работи известно време за „Фокс”, преди през втората половина на 30-те години да се прехвърли в по-благоприятна за таланта си среда, като сценарист на „Парамаунт”. По това време студиото култивира по-изтънчени форми на комедийния жанр, продължаващи традициите на европейската оперета. Прославилите го комедии използват тънко нюансирани сценарии, „по европейски” двусмислени диалози и подчертават сексуалната елегантност на звезди като Марлене Дитрих и Клодет Колбер.
Първата му голяма работа е сценарият за комедията „Ниночка” (1939), главната роля в която играе Грета Гарбо. През 1944 г. Уайлдър снима един от първите филми в жанра „noir” —„Двойна застраховка”, сценарият към който пише в съавторство с известния автор на детективски романи Реймънд Чандлър.
През втората половина на 40-те години и през 50-те Уайлдър е един от най-търсените режисьори в Холивуд. За ключовите фактори в успеха на филмите си Уайлдър смята добре обмисления подбор на сценарий, пределното внимание към сюжета, точността и дори афористичността на репликите, задълбочената работа с актьорите. Филмите на Уайлдър от тези години са посветени на нетипични за Холивуд теми като алкохолизма, нацистките концлагери, проституцията и безсмислеността на съвременния живот. Сред режисьорските му успехи, отбелязани с награди „Оскар”, са „Изгубеният уикенд” (1946) и „Булеварда на залеза” (1951).
Започвайки с фарса „Седемгодишна страст” (1955), основен жанр в творчеството на Уайлдър се превръща комедията в най-разнообразните й проявления: фарс („Някои го предпочитат горещо”, 1959), романтична комедия („Love In The Afternoon”, 1957), социална сатира („Апартаментът”, 1960). Сред любимите му актьори в тези години са Джак Лемън, Одри Хепбърн и Мерилин Монро.
Независимо от интереса на режисьора към социалните драми и лицемерието като устойчива черта на цивилизованото общество, Уайлдър получава репутацията на най-големия майстор на комедията в американското звуково кино. В списъка на 100-те най-смешни американски филми, съставен от Американския институт за киноизкуство, режисьорът с най-много филми е Уайлдър, в това число и лентата, оглавяваща списъка — „Някои го предпочитат горещо”. В много класации комедията на Уайлдър „Апартаментът”, удостоена с три награди „Оскар” (режисьор, сценарист и най-добър филм), също е начело, а наскоро зае второ място в списъка „50 филма, които трябва да видите, преди да умрете”.
В продължение на полувековната си кариера Уайдър снима над шейсет филма и е носител на седем награди „Оскар”, сред които и специалната награда за принос в развитието на киноизкуството (1988) и за най-добър режисьор (1946, 1961). Смъртта на Били Уайлдър в началото на новото хилядолетие (27 март 2002) стана послесловие към една вече отишла в историята киноепоха.
За финал два съвета от Били Уайлдър, които всеки, който иска да се занимава с кино, трябва да запомни:
„Ако ще казвате на хората истината, бъдете забавен, защото иначе ще ви убият.”
„Публиката никога не греши. Отделният зрител може да е пълен идиот, но хиляда идиота, събрани заедно в тъмното, това е критически гений.”
|
