Рут Елизабет Дейвис се ражда на 5 април 1908 г. в Лоуъл, Масачузетс. Родителите й се развеждат, докато е още малка, в резултат на което тя и сестра й растат без баща. Бет започва да изисква вниманието на околните практически от раждането си, което естествоно води до интереса й към актьорската кариера. Като ученичка известно време се колебае дали да не стане танцьорка, но в крайна сметка изборът й е актриса и нищо друго. Но след като завършва успешно академията „Къшинг”, на Бет й е отказан достъп до Манхатънския градски театър, по това време ръководен от легендарната актриса Ева Ле Галиен, с мотивите, че е неискрена и повърхностна.
Бет се записва в драматичната школа на Джон Мъри Андерсън и скоро е звездата сред студентите. Участва в оф-бродуейски постановки от 1923, а дебютът й на Бродуей е през 1929 с „Broken Dishes”. По това време я забелязват и холивудските продуценти, и през 1930 година подписва договор с Universal. При пристигането й в Холивуд служителят на студиото, изпратен да я посрещне на гарата, си тръгва без нея, защото така и не видял сред слизащите от влака нито една жена, която да изглежда като кинозвезда. Малко по-късно друг служител се оплаква на началниците си, че новата им звезда е „напълно лишена от сексапил”, а и играта й в „Лошата сестра” (1931) не впечатлява с нищо. Това изглежда достатъчно и Universal прекратяват договора.
На сцената излизат Warner Bros., които се оказват достатъчно проницателни и предлагат на все още неизвестната актриса 7-годишен договор. Още след първата си поява във филм на WB - „The Man Who Played God” (1932), Дейвис вече е звезда, но големият й удар идва през 1934 с „Of Human Bondage”, голям хит, с който младата актриса е номинирана за „Оскар” и въпреки че всички й предричат наградата, златната статуетка отива при друга. Самата тя печели „Оскар” през 1936 за „Dangerous” (1935) и през 1939 за „Джезабел” (1938).
Междувременно Бет Дейвис води постоянна борба с Warner Bros., за да я освободят от контракта й – актрисата е убедена, че студиото не й предлага топ ролите, които заслужава като носителка на наградата на Академията. И наистина, след като завежда дело, качеството на предлаганите й проекти и роли рязко се подобрява. Единствената голяма роля, която не успява да получи, е тази на Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра” (1939). Warner не искат да я преотстъпят на продуцента Дейвид Селзник, освен ако той не наеме Ерол Флин за ролята на Рет Бътлър – което и според Селзник, и според Дейвис би било ужасна грешка.
Говори се, че по това време актрисата има извънбрачни връзки, една от които е с големия режисьор Уилям Уайлър („Бен Хур”); самата тя има четири брака, три от които завършват с развод. Бет Дейвис признава, че вината основно е била нейна, защото винаги е поставяла работа си пред всичко друго.
Междувременно и през 40-те години Дейвис продължава да прави силни роли, като само за периода 1940-1945 получава 5 (!) номинации за „Оскар”: 1940 за „Dark Victory” (1939), 1941 за „The Letter” (реж. У. Уайлър 1940), 1942 за „Лисичета” (реж. У. Уайлър, 1941), 1943 за „Now, Voyager” (1942) и през 1945 за „Mr. Skeffington” (1944) – всяка номинация е за най-добра актриса в главна роля. Всеки от тези филм е добър, но по-слаб от предишния. В крайна сметка, през 1949, когато договорът й с WB изтича, звездният й статут е силно накърнен.
Още на следващата 1950 година Бет Дейвис се възползва от шанса да замести разболялата се Клодет Колбер за снимките на „Всичко за Ева” – и отново е номинирана за „Оскар”. През 1953 следва поредната номинация за „The Star” (1952), но скоро предложенията към вече застаряващата актриса намаляват, за да се стигне до прочутата й обява в местните вестници през 1961: „Търся работа”.
Който търси, намира. През 1962 по екраните излиза „Какво се случи с Бейби Джейн?”, при което Бет Дейвис не само печели поредната си номинация за „Оскар”, но и се сдобива с нова популярност в киното и телевизията, благодарение на която през 60-те й 70-те години не й се налага отново да си търси работа. През 1977 е удостоена с наградата на Американския филмов институт за цялостно творчество, а през 1979 печели „Еми” за най-добра актриса за играта си в „Strangers: The Story Of a Mother and Daughter” (ТВ). През 1977-78 се премества от Кънектикът в Лос Анджелис, където се снима в пилотния епизод на сериала „Хотел”, който тя презрително нарича „Бордей”, и отказва да продължи участието си в следващите епизоди. Продължава да се снима в телевизионни филми и през 80-те. През 1983 й откриват рак на гърдата. Оперирана е, но след няколко години ракът се завръща и тя умира на 6 октомври 1989 във Франция. На надгробната й плоча пише: „Тя постигна всичко по трудния начин”.
|
