Този филм е част от документалната трилогия на Мари Нюрерод за Бергман, субсидирана от Шведската телевизия. Другите два го представят предимно в работна среда – театъра и киното – докато тук той за пръв път допуска камерите на обетования си остров Форьо, негово убежище в продължение на близо 50 години.
Единственият друг толкова интимен документален портрет на Бергман можем да открием в “Бергман прави филм” на Вилгот Сьоман от 1963, който проследява хронологично заснемането на “Зимна светлина”. В “Бергман и Форьо” той вече е на 88 години, повече от 60 е посветил на режисурата и за пръв път допуска зрителите да пристъпят синята порта на къщата му, достолепно стъпила на изолиран балтийски остров. Посреща ни обичайната табела с надпис: Частен дом. Пазете се от кучето!, въпреки че никакво животно не е пристъпвало там, откакто Лив Улман си е тръгнала преди 30 години. Текстът обаче ни предупреждава, че тук живее човек, който иска да бъде сам. Човек, чиято единствена компания са морето и собствените му демони.
Четири от филмите на Бергман са получили “Оскар”, но най-ключовият за автора им е “През опушено стъклo”, защото с него е открил Форьо и това е повратна точка в живота му. Там са снимани още “Персона” и “Сцени от един семеен живот”, но много по-важно е, че Бергман намира своя истински дом.
В къщата на морския бряг той говори за детството, което го е формирало като личност, за живота си, въплътен в киното и как филмовото изкуство се е превърнало в негов комфортен пристан. Говори още за любовта, смъртта и демоните, които в крайна сметка остават най-верните му спътници.
