Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Артисти Бент Хамер: Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението

Бент Хамер: Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението
Бент Хамер: Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението
Cinefish.bg

Артисти
Бент Хамер: Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението

31.03.2009, 17:00  |   Видяна: 2167  |   actualno.com  |   АРТИСТ

от Лора Трайкова

Преди няколко години, когато кино БИАД все още функционираше, влязох на една от прежкциите на София Филм Фест. Филмът беше "Кухненски истории". Залата учудващо беше пълна, толкова пълна, че не си намерих място дори на внесените отвън столове. Реших да дам 10 минути на норвежкия филм от непознатия за мен режисьор Бент Хамер и да видя какво ще се получи. Стана това, че изгледах целия филм на крака, на един дъх и почти не усетих липсата на комфорта на седалката, нито анонимността сред редовете, където спокойно можеш да се смееш от сърце или да се разплачеш съчувствено. Тези емоции изживявах в различни интервали докато гледах тази колкото странна, толкова и сърдечна история.

И ето, няколко години и един филм по-късно ("Фактотум"), Бент Хамер беше в София отново, за да представи най-новата си лента, "О Хортен", ненатрапчиво емоционална история за самотата, пенсионирането и всички чудесни възможности, които очакват един обикновен, незабележим мъж в третата възраст. За мое щастие, той отдели време и за да отговори на въпросите ми.

"О Хортен" отново е посветен на по-възрастните хора. С какво темата е толкова интересна за Вас?

Бент Хамер: Още в първия си филм, "Eggs", имах усещането, че тази тема ми е любопитна. Освен това разсъждавах, че няма кой знае колко филми за възрастните, или по-обикновени хора. Не съм търсил целенасочено подобна история, но такава се появи пак и направих "Кухненски истории". Разбира се и продуцентите не биха ви предложили да снимате филм за възрастни, защото те се интересуват от темите, които ще доведат най-масовата публика в кината - младежката.

Но ето че дойде и историята за Од Хортен и аз пак заснех подобен филм. Сега обаче смятам да затворя страницата и да се ориентирам към нещо друго. Например към възрастните жени. (смее се).

Основава ли се на действителни събития историята в "О Хортен", така както "Кухненски истории" е вдъхновен от реално проучване на навиците на старите ергени?

Става дума за смесица от реалност и фикция. Включил съм истории, които съм чул, мои преживявания, измислици. Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението. Карането на кола с превързани очи е история, която чух от приятел. Освен това бях чел за един илюзионист, който е карал с превръзка на очите в подължение на 40 км. Нотова е от времето, когато още не бяхме така презадоволени от забавления. Илюзионистът е пътувал от град на град и този номер бил неговото представление. В колата освен него винаги е седял представител на властта, който да удостовери, че няма измама. Това се е случило и в родния ми град. Само че на втората обиколка колата спряла. Полицаят изчакал няколко минути, после свалил превръзката от очите на илюзиониста и установил, че мъжът е починал.

Това е тъжна история, но е и много хубава.

Когато я включих в сценария, трябваше да реша към кой герой да я пришия. Центърът на историята ми беше Од Хортен и около него исках да създам свят. По някакъв начин карането с маска на очите е обратен паралел с управлението на влака от Од Хортен. Машинистът вижда къде кара, но трябва да не излиза от релсите.

Аз работя постоянно - слушам, наблюдавам и се опитвам да оползотворя видяното и чутото по най-добрия начин. Да открадна история, дори. Понякога запомням история, така както съм я доразкрасил в главата си. След известно време се сещам за нея и вече истината ми убягва.

Действителността понякога е доста по-странна от измислицата.

Винаги!

Когато съшивам своята история, аз се опитвам да не я анализирам. В нея има символи, но мисля, че са добре маскирани и ненатрапчиви. Махам всичко очевидно. Главното в историята беше моят пенсионер, който трябва да реши свършил ли е животът за него с края на кариерата му.

Нима животът свършва, когато се пенсионираш?

Разбира се, че не.

В известен смисъл животът му е свършил още преди пенсионирането, защото той е самотник - няма приятели, само жената, с която може би е близък и случайното му запознанство с друг възрастен самотник. Целият му живот е преминал в работата. И тук има още една тема - за самотата.

Да, точно така. Филмът повече се интересува от нея. Много хора водят такъв самотен живот, макар да не са пенсионери. В големите градове хората дори не познават съседите си. Затова ми беше интересно този човек да се вкопчи във възможността да каже "да" на живота и различните възможности в него. Когато бях малък майка ми беше тази, която ме насърчаваше да се занимавам със спорт, да бъда активен, да се развивам не само като ученик, затова включих и образа на майката във филма и го посветих на нея.

И ски скокът, който Од Хортен направи беше скок от работата към пенсионирането и от пенсионирането към новия живот, който го очаква.

Да. Ако имах американски пордуцент щеше да ми се наложи да отговоря на въпроса: "Какво си случи когато той скочи?" Щеше да трябва да показвам как героят се приземява, дали се е наранил, какво си е счупил. Моят отговор обаче е, че ако не беше скочил със сигурност щеше да умре. В това е същността.

Може ли да се върнем на темата за самотата. Ние също живеем в голям град, но не мисля, че темата за самотата и изолацията тук би била така актуална. Културата ни е такава, че имаме нужда да общуваме постоянно и го правим. Що се отнася до темата за самотата във филма, тя отзвук от наблюдение върху Вашето общество ли е?

Разсъждавам над това дали хората стават по-щастливи когато обществото им става все по-богато и богато. Роден съм в малък град в Норвегия. Всъщност у нас всички градове са малки. Преди 20 години в нашия град, Берген, все още имаше странници, които всички познавахме и на които измисляхме прякори. Те спяха по улиците и създаваха впечатлението, че има място и за различните. Сега всички карат подобни коли, обличат се в подобни дрехи, пазаруват подобни неща. Хубавото е, че повече хора имат приличен във финансово отношение живот. Тук има малка опаснот да разберете погрешно ситуацията. За мен основният въпрос е може ли да има различни хора и какво прави всеки един щастлив.

София ми напомня за Берген преди години и това ми харесва, извиква в мен сантиментално чувство. Има и разлики, разбира се. Но усещането ми е приятно. Не всичко е идеално, добре организирано и уредено, но хората се стараят. Може би и тук биха искали да бъдат по-богати.

Да, разбира се.

Това си е човешко качество. Но вие разбирате какво имам предвид - добре е да постигнеш някакъв приличен социален статус и да си финансово обезпечен. Но трябва да си наясно и какви са последствията от натрупването на богатства. Обществата стават по-студени и дистанцирани.

Може би не обществото става студено, а просто когато човек забогатее, той сигурно се разглезва, свиква да получава повече с по-малко усилия.

Да, именно това можете да усетите, ако посещавате в различни социални сбирки в Норвегия. Тя е малка страна, богата и предвидима. Когато представях филма си в Япония, журналистите предпочитаха да говорим за социалната демокрация в страна ми. Тя е нещо много хубаво. От друга страна, Норвегия е и страна с много малко население, много добра инфраструктура и в нея наистина всичко е планирано. Така че няма място за субкултури и от една страна, както казахте, човек се разглезва, а от друга - просто следва вече установените правила, прави нещата така, както е постановено, че се правят. Няма много място за творчество, но това си има и хубави и лоши страни.

Ако можехме да постигнем комбинация между ред и свобода, сигурно би било най-добре.

Е, да, но не знам дали е постижимо. Задачата на всеки един от нас е да разбере собствения си живот, да отсее важното за себе си от маловажното. Интересен ми е паралелът, който правя между Норвегия и Япония. Обществата ни си приличат по реда и организираността, но и по самотата. Както японците се напиват в събота вечер и ходят на караоке, така го правят и в Норвегия. Въпросът е когато някой ходи на караоке, това част от японската култура ли е или се прави, защото всички го правят.

Но както и да е, моите филми са фикция, все пак. Очевидно в Норвегия имаме усещането за самота, понеже сме малко хора на по-голямо пространство. Од Хортен е човекът, който ще подминете на улицата, защото той няма с какво да ви впечатли. Това също беше една от идеите ми - да обърнем поглед към обикновените хора. Всъщност ние всички сме малко или много еднакви - опитваме се да организираме собствената си вселена.

Филмите Ви пътуват много по различни фестивали. Как общувате с фестивалната публика, важен ли е за Вас контактът с нея?

Да, разбира се. Една от причините да се ходи по фестивали, е за да бъдеш открит и да си изградиш репутация, но и да продадеш филма си. Създаването на име е важно, не като самоцел, а за да можеш да продадеш филма си и да получиш пари за нов. Приятно е да се срещаш с фестивална публика, защото тя знае повече за филмите от обикновения зрител в кината. В някои случаи когато в определена страна имам дистрибутор, проверявам дали там има и подходящ фестивал, на който да се покаже филм и така обединявам и двете, а и давам необходимите интервюта.

Получавали ли сте добри идеи от публиката, които да Ви свършат работа в работата?

Аз мисля постоянно на 360 градуса. Старая се да бъда с отворено сърце, непредубеден, защото всичко би могло да ми свърши работа. Спомням си, че бях на фестивала в Лондон, за да представям предишния си филм, "Фактотум". Беше доста изтощително. Една вечер включих телевизора и попаднах на канала ARD, по който тече предаването за най-красивите железопътни пътешествия - в него показват всичко, което може да се заснеме от камера, поставена на локомотива на един влак. Сигурно има много любители на пътешествията, които го гледат.

Тогава тъкмо бях започнал да пиша сценария за "О Хортен". Видях как показваха по този канал преминаването през тунелите. Ставаше за кратко тъмно, после камерата минаваше през машиниста и след това отново се обръщаше към пътя. Помислих си, бил съм там. И когато влакът спря, установих, че е пътувал по маршрута, който ми е добре познат - от Осло до Берген. Може би е било съдба да го гледам, не знам. Но ми харесва идеята, че когато една възможност минава пред очите ти, ако искаш, можеш да я уловиш. Така че директно откраднах от този канал началната сцена в "О Хортен".

Още новини:
Правят анимация по "Ад" на Данте
Тоби Магуайър става автомобилен състезател
Пам подготвя модна линия от еко облекла

Звездите сигурно са полудели!

Круз и Диас отново заедно на екрана
Кенет Брана с награда за най-добър актьор
Джоли и Пит разделени
Гай Ричи залюби дъщеря на бивш министър
Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното

1 Коментара подреди по:  нови  стари  рейтинг 
 
lus Неутрално
1 18.11.2010, 10:22
Оценка: -1
1 гласа

"О Хортен" обаче не е подходящ за всякаква публика. Той е едит от онези мудни филми, в които няма много приказки, но говорят вного.

 
 

За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg