„Ти да не очакваш да те закараме в участъка, та да се размотаваме с протоколи от разпити?“ - „Биг“ Ник О’Брайън
Така шефът на елитната полицейска част информира за намеренията си похитения (арестуването е сложна административна работа) от неговите колеги Дони, барман и незначителна фигурка в подмолния свят в Лос Анджелис. А те, методите и намеренията, не са легални, но целта оправдава средствата. С репутацията си на „ганстер на полицейска служба“ „Биг“ Ник (Джерард Бътлър) е изключително ефикасен в разследванията си, които не винаги протичат в рамките на законните разпоредби. Силно раздразнен от дръзкото поведение на група бандити, които след кървава престрелка открадват камион за транспорт на ценности и изчезват невредими, той разчита на Дони като източник на достоверна информация. И донякъде не остава излъган.
„Бърлога на крадци“ е ефикасен полицейски съспенс, в който се преплитат успешно елементи от любими класици.
Кинофеновете и любителите на мускулестия жанр ще открият цитати от „Жега“ (1995, реж. Майкъл Ман), популярните полицейски сериали, в които личният живот на полицейския инспектор драматично (дори мелодраматично) се преплита с трудно криминално разследване, и се увенчава с елементи от „Обичайните заподозрени“ (същата 1995, реж. Брайън Сингър), Самураят“ (1967, реж. Жан-Пиер Мелвил) и „Сикарио“ (2015, реж. Дени Вилньов). Резултатът в никакъв случай не прави дреха с кръпки, съшити с неподходящо подбрани конци. 140-минутния режисьорски дебют на 48-годишния Крисчън Гъдегаст, известен досега като сценарист на екшъни, е почит към филмите, които носят естетическото наследство на film noir, адаптирано към изискванията на публиката от началото на нашия век. Зрителят е възнаграден с динамичен разказ, чиито край е труднопредсказуем.
„Биг“ Ник е антигерой, който би работил в една кантора с детектива Филип Марлоу. Противно на очакванията, той не е е класическото корумпирано ченге. Той просто обича добре свършената работа, а законите за него са досадна подробност. Персонажът на Джерард Бътлър напомня много силно нова версия на Ръсел Кроу в „Поверително от Ел Ей" (1997, реж. Къртис Хенсън). Начело на малка ударна група от елитни полицаи, той влиза в смъртоносен сблъсък с не по-малко елитна група бандити, ръководена от Рей Меримен (Пабло Шрайбер). Стълкновението помежду им е зрелищно екранно време, в което автоматичната стрелба е обилна и безмилостна. В рамките на разследването границата между престъпниците и защитниците на реда е силно размита. Зрителят едва ли ще се подразни от това, че семейният профил на „Биг“ Ник е сравнително слабо разработен и изследван, но това е до известна степен ефикасно бягство от мелодрамата и клетва за вярност към жанра на полицейския съспенс.
Силно повлиян от класиците, без новинка, „Бърлога на крадци“ би бил поредица от цитати на ученик-зубрач, научил уроците си, пишещ съчинение без особен творчески талант. Крисчън Гъдегаст умело се е погрижил за няколко епизода, които биха кандидатствали за христоматията на екшън-съспенсите, и сред тях, сцената в стрелковия клуб, в която антагонистите безмълвно обявяват твърдата си решимост за сериозна битка ще се услади на зрителите. А те, зрителите, винаги са жадни за новостта, която расте в жанровите канони.
„Биг“ Ник е антигерой, който би работил в една кантора с детектива Филип Марлоу. Противно на очакванията, той не е е класическото корумпирано ченге. Той просто обича добре свършената работа, а законите за него са досадна подробност. Персонажът на Джерард Бътлър напомня много силно нова версия на Ръсел Кроу в „Поверително от Ел Ей" (1997, реж. Къртис Хенсън). Начело на малка ударна група от елитни полицаи, той влиза в смъртоносен сблъсък с не по-малко елитна група бандити, ръководена от Рей Меримен (Пабло Шрайбер). Стълкновението помежду им е зрелищно екранно време, в което автоматичната стрелба е обилна и безмилостна. В рамките на разследването границата между престъпниците и защитниците на реда е силно размита. Зрителят едва ли ще се подразни от това, че семейният профил на „Биг“ Ник е сравнително слабо разработен и изследван, но това е до известна степен ефикасно бягство от мелодрамата и клетва за вярност към жанра на полицейския съспенс. 
