Филмът започва, като ни представя главния герой - Франк Моузес и застоялия му начин на живот, който никак не го удовлетворява. Той е пенсионер, който се събужда рано сутрин като по часовник, пие лекарствата си, прави упражнения и преглежда пощата. Най-интересната част от деня му е, воденето на жалки разговори по телефона с жена, която никога не е виждал. Сара е служителка в пенсионното му бюро, която обича долнопробни любовни романи и мечтае за динамичен живот. Скоро разбираме, че Франк съвсем не е просто обикновен застаряващ мъж, а жива машина за убиване (бивш агент на ЦРУ за строго секретни операции). Когато трима въоръжени до зъби агенти с черни маски влизат в дома му, за да го елиминират, Моузес се справя с тях за около 10 секунди. След като детронира и останалите трима, Франк се впуска в едно голямо приключение, особено за пенсионер, само че този път местата са разменени. Модерните агенти на ЦРУ, които го преследват безотказно са лошите, но както пазачът на архива казва: „Вече не ги правят такива“.
Най-интересен е героят на Джон Малкович - Марвин Богс, един от супер елитните агенти на ЦРУ в миналото, натъпкван ежедневно с ЛСД в продължение на единадесет години. Резултатът – параноичен дядка, живеещ в подземно укрепление. Марвин не ползва нито телефон, нито Интернет и е готов да убие случаен човек, мислейки, че всеки го преследва и се опитва да го предаде. Номинираният за две награди „Оскар” Джон Малкович придава допълнителен колорит на героя с богатата си гама от мимики, изкривено-кисели изражения и строго специфичния си глас.
Точно от другата страна е Морган Фрийман и неговия герой Джо Матисън, който е смъртно болен и живее в общество с други пенсионери. Джо е бил ментор на Моузес в миналото, а ролята му във филма е да припомня с умиление доброто старо време. В крайна сметка Джо се превръща в герой, като се жертва в името на старите си приятели. Морган Фрийман влиза в една от най-безличните си роли, като през повечето екранно време по-скоро говори, отколкото играе. Най-добрата му сцена остава тази, в която се появява във филма.
Адаптиран по едноименния комикс в три издания, филмът „БСП – Бесни Страшни Пенсии“ е по-скоро за възрастната публика, отколкото за младата. Ритъмът е леко мудничък и динамиката на много места се губи. След екшън епизодите следват ненужно дълги сцени, които ни запознават с останалите герои или ни разясняват ситуацията. Натъпкан с големи имена, включително 93-годишния носител на „Оскар”, Ърнест Боргнайн (отмъкнал наградата вместо Джеймс Дийн през 1956г.), филмът определено е разтоварващ и приятен за гледане. И все пак щеше да е хубаво, ако имаше малко повече забавени кадри и сцени, като стрелящата с картечница Хелън Мирън в подземния паркинг.
P.S. – „Интересен“ край в а-ла „Тропическа буря“ стил.
Лична оценка – 6/10 Оценка в imdb – 7,4/10 (5,936 гласа) Оценка в cinefish – 73/100
1 гласа
тва беше перфектната комедия а щом участва Брус Уилис очаквайте доста екшън