Е, наистина е страхотно усещането, което изпитваш след финалните надписи на качествен филм. Силен, добре направен, трогващ, интересно поднесен. Изключително рядко съчетание за филм, навестил в последно време нашите екрани. Но пък когато получим такъв филмов подарък, можем да му се зарадваме повече. „Валс с Башир” е особен филм, в който киното разказва в различни жанрове.
Лентата е анимационна, но не е детска, изглежда като игрален филм с всичките си детайли - пространствени и предметни. В същото време присъствието на няколко интервюта, напомнят за документална хроника.
„Валс с Башир” за пореден път доказва, че важното е да има история (макар кървава и тъжна), всичко останало може да се построи около нея – в зависимост от обема на режисьорското въображение. Идеята на Ари Фолман да предпочете да филмира тежкия разказ за клането в палестинските лагери в Бейрут през 1989 г. с помощта на анимацията е доказателство за това на какво е способна рисунката.
Тези, които до момента не са вярвали, ще се уверят, че анимационните филми не са само за деца, не са шарении, изпъстрени с заоблени весели герои, чиято цел е да разсмиват зрителите. Фолман е направил точно обратното, филмът е в пясъчна тоналност, характерна за Близкия Изток, лицата са с остри черти, кръвта и смъртта са като на живо, страданието също. Изключителната достоверност, която излъчва лентата през своите 90 минути времетраене става най-осезаема в последните документални кадри.
Защото виждаме, че рисуваните сцени, всъщност, ужасно много са приличали на тези от мястото на събитието - крещящите жени сред разрушените им домове и купчините трупове. Дълго ще помним и детайлите, характерни за игралното кино - снимките на таблото за бележки, димът от цигарата, наболата брада, звукът от движещите се чистачки.
„Валс с Башир” е един задължителен филм за тези, които обичат сериозното кино.
0 гласа
е това вече е за мен