"A m'arcord" означава просто "Спомням си..." на диалекта на родния град на Фелини, Римини. Именно там, през 30-те години на ХХ в., малкият Тита израства под внушенията на католическото си образование и фашистката пропаганда. Баща му Аурелио е строител, анархист и антифашист. На негов гръб, освен двете деца, съпругата и старият дядо, живее и чичо Патака - ленив роднина, който чака всичко на готово. Градецът е населен с чудаци – нимфоманката Волпина, шантавият Джудицио, фукльото Бишейн, сладкодумният адвокат, слепият с акордеона. Тита ходи в градската гимназия, където препитванията се редуват с номера, погодени на учители и съученици.
Сантименталният му живот се разкъсва между недостижимата Градиска, сочната гръд на лавкаджийката и летните вечеринки в гранд хотела, наблюдавани скришом иззад живия плет. Смъртта на майка му и сватбата на Градиска бележат края на детството му. Две десетилетия след Мамините синчета Фелини отново се връща към началото на живота си и, както винаги, смесва любов и ненавист, отчуждение и копнеж, критичност и съчувствие по неподражаем начин.
Награди: 2 награди „Давид на Донатело“ '74 – за най-добър филм (поделена с „Хляб и шоколад“) и режисура „Оскар“ '74 и Награда на Френската критика за чуждоезичен филм 2 номинации за „Оскар“ '75 – за режисура и оригинален сценарий
