Филмите на Хичкок са основани на страха и съспренса. Неговите герои са хора, попаднали в капана на обстоятелствата. Другата обща тема във филмите му — взаимоотношението мъже-жени, често се отличава с доста циничен поглед към романтиката.
"Непознати във влака", "Прозорец към двора", "Да заловиш крадец", "Шемет", "Север-северозапад", "Психо" и "Птиците", както и някои непознати у нас, но не по-малко майсторски творби като "Чуждестранен кореспондент", "Саботьор", "Спасителна лодка".
Алфред Джоузеф Хичкок се ражда в Лондон на 13 август 1899 г., в семейството на бакалин. Родителите му са ревностни католици и Хичкок получава образование в йезуитския колеж „Св. Игнатий”. Веднъж в детството му за дребно провинение баща му го завел в местния полицейски участък и поискал да заключат момчето в килия за няколко часа. Впоследствие през целия си живот Хичкок се страхува от полицаи и поради тази причина никога не кара кола. Много от филмите му разчитат на подсъзнателния страх от несправедливо обвинение и преследване.
След колежа, Хичкок постъпва в инженерно-щурманска школа, където учи механика, акустика и навигация. От 1915 година работи в телеграфна компания, успоредно с това учи живопис в Лондонския университет и скоро се прехвърля на длъжност художник в рекламна компания. По това време започва да се интересува и от кино. През 1920 бъдещият режисьор се урежда на работа като художник на титри в лондонския филиал на една от холивудските компании (бъдещото студио Paramount). Скоро оглавява отдела за титри, а през 1923 година се появява възможност да пробва възможностите си като режиьор, само че филмът „Number 13/Mrs. Peabody ” остава незавършен заради закриването на студиото.
Хичкок преминава на работа при продуцента Майкъл Балкън, един от родоначалниците на английското кино. След като изпробва професиите на сценарист, художник и асистент-режисьор, накрая снима дебютния си филм като режисьор, съвместната англо-немска постановка „The Pleasure Garden” (1925). На предварителната прожекция в студиото Балкън отбелязъл, че по своите блестящи технически качества лентата прилича повече на американски, отколкото на европейски филм. Съдейки по всичко, Хичкок се стремял към това съзнателно и още след първите си няколко филма е признат за един от водещите майстори на английското кино.
Започвайки с „The Man Who Knew Too Much”, (1934), Хичкок повече никога не се отдалечава от жанра трилър. Той съзнателно се стреми да развлича, но не пасивно, а управлявайки от екрана емоциите и чувствата на зрителите, като внимателно обработва всяка сцена за постигане на максимален ефект. Филмът „The 39 Steps” и до днес си остава еталон за комедиен трилър. И макар Хичкок да принася в жертва на завладяващия сюжет правдоподобието, логиката и свръзките на разказа, филмът само печели от това.
Прието е Хичкок да се смята за майстор на филмите на ужаса, но в неговото творчество има само едно произведение, което напълно съответства на това определение – „Психо”, който е заснет с малък бюджет и с използването на телевизионна техника, защото големите студия отказват да подкрепят толкова скандален проект. Филмът превръща Хичкок в милионер и по-нанатък той продуцира филмите си самостоятелно. „Птиците”, по разказа на Дафни Дьо Мюрие, предусеща станалата толкова популярна през 70-те години тема за сблъсъка на човека с враждебните и необясними сили на природата.
Филмите на Хичкок са основани на страха и съспренса. Неговите герои са хора, попаднали в капана на обстоятелствата. Другата обща тема във филмите му — взаимоотношението мъже-жени, често се отличава с доста циничен поглед към романтиката.
