Филми
Акценти във фестивалната програма „Киното днес – Големите майстори”

София Филм Фест има специална мисия - да представя на българската публика най-актуалните световни кинотворби, заедно с техните автори във фестивалната рубрика „Киното днес”. И в това издание на форума ще бъде представен един от най-коментираните филми от фестивала в Кан – „В мъглата” на руския режисьор Сергей Лозница, както и най-новата творба на носителя на "Оскар" Данис Танович „Епизод от живота на събирача на желязо”.

Зрителите ще могат да видят и любопитното превъплъщение на българина Христо Живков в „Най-доброто решение”, както и новата романтична комедия на датчанката Сузане Биер „Трябва ти единствено любов”.

„В мъглата” (В тумане) е носител на наградата на ФИПРЕССИ от Международния кинофестивал в Кан 2012 (където и номиниран за „Златна палма”), на Гран-при от „Зеркало” - международния фестивал, носещ името на Тарковски, наградите на Екуменическото жури и за най-добър актьор в Котбус, награден е като най-добър филм в Одеса, Ереван и Триест.


„В мъглата” (2012)

„В мъглата” е заснет по романа на белоруския писател Васил Биков. Филмът отвежда зрителите в далечната 1942-ра година, до западната граница на бившия Съветски съюз, където местните партизани водят ожесточени битки в съпротивата срещу окупаторите. Дълбоко в древната гора, няма приятели, нито врагове и където границата между предателството и героизма изчезва, един обикновен работник на жп линията е принуден да направи морален избор в изключително извънредни обстоятелства.

„По някакъв начин това е една история за наказание без престъпление, - разказва Сергей Лозница за филма си. - Това е историята на един мъж, който трябва да се справи със ситуация извън неговия контрол - обстоятелства, в които е трудно да запазиш достойнството си. Филмът е за човешкото възприятие и за човешкото взаимодействие. „Очите и ушите са лошите свидетели на мъжете, чиито души по природа са варварски” е казал Хераклит и всъщност тази сентенция много точно описва моя филм”, убеден е режисьорът.


„В мъглата” (2012)

„В мъглата“ е заснет само за 28 дни в западната част на Латвия, близо до Белоруската граница. В екипа на филма има кинаджии от 8 държави, между които латвийци, литовци, германци, руснаци, белоруси, поляци и румънци, а на снимачната площадка се общува на 9 различни езика.

Сергей Лозница е роден през 1964 г. Израства в Киев, през 1987 г. завършва Политехническия Институт, специалност приложна математика. През 1987-1991 Лозница работи като учен в Института по кибернетика Киев, специализирана в изследвания в областта на изкуствения интелект.

Една от специалностите му е превод от японски. От 1996 г. до днес има заснети 12 документални проекта. През 1997 г. завършва Руския институт по кинематография (ВГИК), където усвоява тънкостите на кинозанаята. Лозница е удостоен с множество международни и национални награди, включително от фестивалите в Карлови Вари, Лайпциг, Оберхаузен, Париж, Мадрид, Торонто, Йерусалим, Санкт Петербург, както и руските национални филмови награди „Ника” и „Лаурел”. Кинодебютът на Лозница „Щастие мое” (2010) получи приза за най-добър режисьор от Международния фестивал в Кан.

Във филма „Най-доброто решение” (Better This Way) на режисьора Лука Мациери българският актьор Христо Живков играе млад психиатър от италиано-румънски произход, който се опитва да намери компромис със себе си и се разкъсва между чувството за отговорност и желанието за бягство от реалността, между приятелството и страстта.


„Най-доброто решение” (2011)

Марко трябва да намери „най-доброто решение” за себе си, тъй като наскоро съпругата му се е самоубила, но това не е единственото, което вгорчава живота му. Отношенията с доведената му сестра Мария, която страда от психично разстройство и изпитва необичайна обич към брат си, все повече му тежат. За да избяга от горчивата реалност, Марко решава да се върне към старата си работа при затворниците с психични отклонения в румънския град Тимишоара...

Лука Мациери е режисьор, сценарист и продуцент, роден е в Парма през 1959 година. Работи като сценограф преди да го приемат в Киноуниверситета в Рим, където сред преподавателите му са Тинто Брас и Микеланджело Антониони.

След като завършва, започва работа в Чинечита като асистент-художник, по-късно решава да се захване с режисура и да пише сценарии. Заедно със своя брат Марко, Лука Мациери заснема няколко игрални и документални филма, режисира реклами, телевизионни събития, между които честването на Джузепе Верди през 2001-ва година.

Италианският режисьор има и един публикуван роман – книгата е озаглавена „Спяща любов” (Sleeping Love) е за живота на известния италиански художник Франческо Пармиджанино.

На София Филм Фест през март българските зрители ще могат да видят и най-новия филм на босненския режисьор Данис Танович – „Епизод от живота на събирача на желязо” (An Episode in the Life of an Iron Picker / Epizoda u zivotu beraca zeljeza).


„Епизод от живота на събирача на желязо” (2013)

Филмът разказва за живота на Назиф, който се стреми да изхранва семейството си. Докато той обикаля и търси железни отпадъци, жена му Сенада се грижи за дома и двете им малки момиченца. Тя е бременна в петия месец, но плодът е мъртъв, състоянието на жената е критично и тя веднага трябва да бъде оперирана. Въпреки молбите на Назиф, в болницата отказват да оперират Сенада – без здравна осигуровка и без такса от 500 евро, и я връщат у дома, в ромското селище в централна Босна. Следващите 10 дни дни се оказват цяло изпитание за Назиф и Сенада, изправени пред грубостта и безсърдечието на съвременното общество.

Филмите на Данис Танович имат запазено място в сърцето на българската публика още от хитовия „Ничия земя” през 2002 година до миналогодишната ретроспектива с негови филми в програмата на 16-ия СФФ („Ничия земя”, „Ад”, „Очите на войната”, „Цирк Колумбия”), включваща и късометражния „Багаж”, който бе представен от самият режисьор – специален гост и носител на наградата на София за принос към киноизкуството.

Данис Танович е роден в Зеница през 1969 г. Учи музика, инженерство и кино, преди да напусне Сараево през 1992 г., когато войната започва. Заминава за Брюксел, където учи режисура в Националния висш институт по изкуствата. Дебютът му в игралното кино „Ничия земя” е носител на „Оскар” за чуждоезичен филм и има в актива си над 40 международни награди – факт, който го превръща в един от най-награждаваните филми в историята.

Всички почитатели на стойностното европейско кино ще бъдат фестивално изкушени и от романтичната комедия на Сузане Биер „Трябва ти единствено любов” (Love Is All You Need).


„Трябва ти единствено любов” (2012)

Главните роли са поверени на Трайн Дирхолм и Пиърс Броснан. Вярата в другите човешки същества е сърцевината, около която Сузане Биер подрежда зареждащия с оптимизъм разказ. При все че в реалния живот този вид доверие обикновено рядко e възнаградено, в тази романтична комедия след много премеждия, това се случва.

В „Трябва ти единствено любов” Ида е приключила последната порция химиотерапия и се завръща в къщи, за да открие, че съпругът й е в леглото с нейна колежка. Ида заминава сама на сватбата на дъщеря си в Италия и по пътя ненадейно се натъква на бащата на младоженеца Филип, когото заклеймява като опасен флиртаджия и женкар. Но първите впечатления бързо избледняват, а Ида е на път на открие свой друг, по-различен живот...

Новото кинопредложение на датчанката Биер, която през 2011 година грабна „Оскар” за чуждоезичен филм за „В един по-добър свят” („In a Better Way”), е  интелигентна романтична комедия с горчив вкус, в която има повече смешни, отколкото тъжни моменти. Сценарият на Андерс Томас Янсен и екранното взаимодействие между Броснан и Дирхолм вече успяха да спечелят зрителските овации на фестивалната публика.

Сузане Биер е една от най-талантливите съвременни режисьори. Нейният филм „След сватбата” (номиниран за „Оскар”) и заснетият в САЩ „Всичко, което изгубихме” (с участието на Холи Бери и Бенисио дел Торо) са касови хитове.

Игралният й дебют – шведско-датската копродукция „Фройд се изнася от къщи”, е удостоена много международни награди. Следващият й шведски филм „Пансионът „Оскар” е носител на Наградата на критиката от фестивала в Монреал.

С датския „Единствената”, който печели одобрението на критиката и събира почти един милион зрители в родината си, Биер затвърждава репутацията си на успешен режисьор.

Тя има в кариерата си и два боксофис хита – „Догма”-филмът „Обичам те завинаги”, селектиран за Сан Себастиан, Сънданс и Торонто, където печели Специална награда, и „Братя”, носител на Наградата на публиката в Сънданс и на приз за актьорска игра в Сан Себастиан.  Филмът й в „В един по-добър свят” (2010) е носител на много престижни награди, между които и „Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм и европейска филмова награда за най-добър режисьор (2011).