Режисьорът на „88 минути” Джон Авнет посяга за втори път след „Червения ъгъл” /1997/ към привлекателния жанр на трилъра. Иначе го познаваме от драматичните „Поверително и лично”/1996/, Войната”/1994/, „Пържени зелени домати”/1991/ и др. Продуцент е на всичките си филми, както и на около 50 други.
Завръщането му в киното след десет години занимание с телевизионни проекти не е особено успешено. Не помагат нито голямото име на Пачино, нито свежите красиви лица във филма. Сюжетът на „88 минути” са ни го прожектирали в подобни вариации и друг път, а това го прави предсказуем.
Остават няколко часа до изпълнението на присъдата на серийния убиец Форстър /Нийл Макдонаф/, от другата страна стои съдебният психиатър – Д-р Джак Грам /Ал Пачино/. В последния си опит да се измъкне, сиатълският престъпник се опитва да уязви Грам с тъжна семейна тайна от миналото му.
В развръзката няма изненада - невинните лица се оказват лошите, а събудилите съмнения - добрите. Ал Пачино разбира се, винаги е радост за зрителското око, но все пак е далеч от емблематичните си роли на „кръстник”, „белязан”, „сляп полковник” и т.н.
Може би е по-добре Авнет да се обръща по-често към душата, защото макар и сълзливи и трите драми, които снима бяха добри.
0 гласа