Рецензии
300: Възходът на една империя – мъжки времена

Почитателите на “300”, имат всички основания да се подготвят за пореден кинаджийски екстаз – “300: Възходът на една империя” е уникален и силно атрактивен спектакъл утвърждаващ нови измерения на киноестетиката, превърнали понятието “любопитен експеримент” във “визуален стил”.

С нетрадиционното си киноизображение, новият комиксов разказ за античните бойци е рецидив на неговите автори, пренесен с рафиниран вкус в триизмерното екранно пространство.

Заснета по обичаен начин, “300: Възходът на една империя” би бил един добър филм, който подобно на морски бриз и десетки холивудски суперпродукции ще отлети нанякъде, с известни шансове да се приземи до “Гладиатор”.

След “Град на греха”(2005), в който творческата група около Франк Милър декларира вкуса си към визуален стил обвързан с уникална цифрова обработка на изображението, второто издание на франчайза, вдъхновен от древната история, се откроява на фона на сивия кино поток като свидетелство за висок професионализъм и богата визуална култура.

“300: Възходът на една империя” е хибрид между киноспектакъл, комикс, видеоклип и електронна игра. Подобно на “300”, той предлага поредица от необичайни гледни точки, главозамайващи движения на камерата и умело манипулиране на каданса.

Ефикасен монтаж, порядъчно количество батални сцени и картини от екрана, изчистени от излишни цветови детайли хипнотизират зрителя, като го потапят в една нереална вселена, в която съжителстват поетичност и бруталност.

Разказът се върти около морски битки, в които зрителите отново ще видят десетки мъжаги по “Speedo” и сандали, въоръжени с мечове, щедро демонстриращи коремни преси достойни за корица на списание за фитнес. Филмът не е софт-гей-порно, въпреки, че с примитивната си мъжка голота, заредена със стероиди, има всички основания да предизвика повишен интерес и фантазми у известна част от зрителската аудитория.

Образцово обезкосменият персийски водач Ксеркс утвърждава познатата тенденция пънк-траш-телбод-и-кламери, подкрепена от синтетично обработен глас. Не бих нарекъл “дразнещо” това авторско решение, въпреки, че то би подхождало по-скоро на някой изпълнител на театрален номер в нощен ъндърграунд клуб за самотни перверзници.

Сред запомнящите се епизоди на филма не може да се пропусне тет-а-тет разговора между враждуващите Артемизия (джеймсбондовата Ева Грейн, по-секси от всякога) и Темистокъл (Съливън Стейпълтън), забележителна с високия градус на първичен, почти животински, секс (недовършен) и дипломатическа дискусия (довършена).

Ще оставя на експертите да анализират верността на авторите към историческата правда, но допускам, че Херодот, летописец и съвременник на тази епоха, би останал доволен.

Патриотизъм, саможертва и храброст обобщават добродетелите на гръцките бойци, докато тяхната опонентка е водена от заслепяващо желание за мъст.

Едва ли “300: Възходът на една империя” би могъл да се възприеме като помагало по антична история, но не бих се изненадал, ако след време, от ученическите тестове се окаже, че “историята се пише от победителите... и кинаджиите”.