Рейчъл Грийн е разглезена, неуравновесена, плиткоумна на моменти, но много мила девойка. Тя бе играна брилянтно от Дженифър Анистън в продължение на 10 години. Нейният образ вдъхнови собствен стил в прическите. Понякога се идентифицираме с нейното младежко невежество и погрешни житейски решения. Наблюдавахме как Рейчъл започва първата си работа, как навигира бурно през различните отношения с другия пол, как се учи да се застъпва за… самата себе си. Тя израсна заедно със зрителите на „Приятели“, еволюирайки от една зависима, монотонна, безпътна двайсетгодишна кифла, която е на път да се омъжи за човек, когото не обича към една уверена, самодостатъчна работеща майка, която знае какво иска и почти винаги го получава.
2. Майкъл Скот, "Офисът", (Стив Карел)
Повечето хора в един или друг момент от живота си са попадали на смахнат шеф в работата си – едва ли обаче толкова шантав, колкото Майкъл Скот - неориентираният и вечно неразбран мениджър, който има склонността да говори и да се държи неуместно на работното място. Интересното на този образ е, че всъщност Майкъл е едновременно абсурдно досаден и някак си симпатичен. Той просто иска да бъде обичан. В продължение на една сцена той може да премине от противно раболепен до стоплящ сърцето. Качества, които са до голяма степен възхитително реалистични, макар и противоположни…Такива моменти са причина да смятаме, че седемте сезона с неговото абсурдно присъствие са крайно недостатъчни. 3. Куки Лион, "Империя", (Тараджи П. Хенсън)
Това, че Куки е в тази класация се дължи най-вече на огъня, с който е изиграна от Тараджи П. Хенсън. Показателен е и фактът, че само година след като взриви малкия екран, Куки вече е един от най-незабравимите персонажи. Матриархът на семейство Лион директно от затвора се настанява в живота на позабравилото я семейство, а заедно с това и в нашия. Куки никога не си държи езика зад зъбите. Тя е навита като на струна и изстрелва култови лафове. И честно казано в двайсетте си досегашни епизода има повече нокаутиращи реплики, отколкото някои главни герои със сто епизода зад гърба си, например. „Името ми е Куки! Разпитайте за мен!“ – изсъсква тя в началото на сезона. От тогава насам никой не смее да се обади.
4. Уолтър Уайт, "В обувките на Сатаната", (Браян Кранстън)
Уолтър Уайт влезе в животите ни като сравнително обичаен, обичащ и твърде обикновен баща. Представен в началото като учител по химия, току що диагностициран с рак, пътят му завършва като чудовищен безапелационен убиец, обсебен от собствената си власт. Докато се разгръща сериала има повествователни намеци, че Уолт не е стока, но опустошаващият продължителен процес на разкриването му и израстването му като злодей, е една от най-впечатляващите драматургични трансформации в телевизията. Това доказва, че злите герои могат да бъдат толкова пленителни, колкото и симпатичните, ако не и повече… 5. Треньор Тейлър, "Светлините на стадиона", (Кайл Чандлър)
Ерик Тейлър е съпруг, баща, и мъж с главно „М“. Неговият образ е рядкост в света на съвременната телевизия. Той е квинтесенцията на „доброто момче“. Добавете към това южняшкия му акцент и неизчерпаем резервоар от нахъсващи речи и ще получите най-добрия треньор по американски футбол в историята на телевизията.
6. Дон Дрейпър, "Момчетата от Медисън Авеню", (Джон Хам)
В телевизионен свят, който е препълнен с пубертетни кралици, отглеждащи дракони и учители по химия, които произвеждат амфетамини и се издигат до наркобосове, Дон Дрейпър е просто един от най-отегчителните образи. Той е бял, облечен е в костюм и работи някъде в Манхатън. А, да, той също така е алкохолик. И изневерява на жена си. Няма нищо фантастично и удивително у Дон Дрейпър, но Джон Хам изиграва рекламния специалист с такава виртуозност, че спокойно можем да забравим специалните ефекти и фантастичност на другите сериали. Като пренебрегнем евтините драматургични трикове, „Момчетата от Мадисън Авеню“ е прекрасен сериал с типологизирани персонажи и Дон Дрейпър е най-великият от тях.
7. Лесли Ноуп, "Паркове и отдих", (Ейми Полър)
Ако нестихващият й, глуповат оптимизъм бе единствената й черта, това щеше да е достатъчно. Но Лесли Ноуп прави всички около нея оптимисти. Освен това тя съживява града си, измисля празник, за да прокламира феминизма и се устремява към мечата си да работи в Белия дом, в която ние почти вярваме. Като фиктивен адвокат на важността и добродетелите на работещите в публичния сектор, Лесли си спечелва вниманието и одобрението на реалните политици, на които тя се възхищава в сериала – Мишел Обама, Джо Байдън, Мадлин Олбрайт. Всички те са гост звезди, играещи себе си в това тв шоу. Целият позитивизъм на Лесли ни кара да погледнем с надежда в бъдещето и също като нея да си кажем: „Готова съм!“
8. Лорелай и Рори Гилмор, "Момичетата Гилмор", (Алексис Бледел и Лорън Греъм)
Казано накратко, никога в историята на телевизията не е имало дуо майка и дъщеря като Лорелай и Рори Гилмор. Както казват създателите на сериала – те са преди всичко най-добри приятелки, а след това майка и дъщеря. Това ги прави различни. Техният бърз ум и безкрайните им знания за попкултурата пък ги правят велики.
9. Барни Стинсън, "Как се запознах с майка ви", (Нийл Патрик Харис)
От малки до големи всички мъже повтарят: „Този пич е стахотен!“. Костюмарът, но и най-добър приятел на останалите от групата, е винаги готов да си поиска „дай пет“ или просто да изцепи перфектния лаф за свалка. Тези ударни шеги, които са в речника на Барни, са не само смешни и изобретателни, те са излезли от фикцията и са се настанили в реалните ни животи и ние ,за съжаление или не, ги използваме. Барни ни вдъхновява да се обличаме прилично или просто да се костюмираме, когато „посещаваме“ макларъна или…трабанта си!
10. Омар Литъл, "Наркомрежа", (Майкъл К. Уилямс)
В морето от вибриращи образи, Омар остава най-уникалния герой от „Наркомрежа“. Той е гей, мрачен Робин Худ с пушка през рамо, който краде пари от наркодилърите, докато си подсвирква детски песнички. Омар е почтен мъж, живеещ в непочтен свят. Той спазва принципите си и защитава приятелите си. Той няма нужда от нашето одобрение, щом има това на Барак Обама…
11. Стиви Грифин, "Семейният тип", (озвучен от Сет Макфарланд)
Той е голямоглаво анимационно бебе, което псува с британски акцент и прави схеми да се отърве от майка си („Проклета да си, Луис!“). Има ли нещо относно Стиви, което да не е истерично смешно? Бебетата, които си правят планове са много по-интересни от бебетата, които просто си лежат и са сладки.
12. Оливия Поуп, "Скандал", (Кери Уошингтън)
Има само една Оливия Поуп. (Само питайте Фиц). Тя е гладиатора на всички гладиатори. Тя не бяга от кризи и урагани, напротив, върви към тях. Тя прави всичко, което е нужно, за да свърши работата. По-добре ѝ повярвайте…
13. Гоб Блут, "Развитие в застой", (Уил Арнет)
Този господар на илюзията е всъщност господар на измамата. Невъзможността на Гоб да се оправи с прости задачи или да довърши предизвикателство, в което сам се е вкарал, е всъщност очарователна и …много, много смешна. Да наблюдаваме как неговите зле конструирани ментална фасада и самочувствие се сгромолясват, е по странен начин удовлетворяващо забавление. Обикаляйки живота в пряк и в преносен смисъл на сегуей, Гоб се люлее на ръба на лудостта и нелепостта, докато патосът му е нераним. Всяко поражение за него е възможност, възможност да каже: „Допусна голяма грешка!“ И ако не бяхме го включили в класацията, щяхме да допуснем голяма грешка.
14. Фелисити Портър, "Фелисити", (Кери Ръсел)
Университетските години са пълни с открития. За четири години студентите откриват целите си в професионалната кариера, любовта на живота си и най-вече себе си. Това е много за натъпкване в един универсален телевизионен образ, но е напълно по силите на героиня като Фелисити. Тя реалистично ни показва тежките екзистенциални решения, (не)искреността и мелодрамата, в които битуват всички двайсетгодишни. Разбира се, че този свят на 90-те е, как да кажа, морално остарял, но Фелисити оставя следа в попкултурата, която е вечна. Нейният раздърпан, сексуално неутрален начин на обличане вдъхнови стилът и модата на едно поколение. Любовният триъгълник, проточил се във всичките сезони, все още буди разгневен дебат у феновете – Ноел или Бен. Между другото къдриците й са вдъхновили много момичета да си направят студено къдрене, много преди да се появи прическата „Рейчъл“…
15. Розан Конър, "Розан", (Розан Бар)
Образите и светът, които виждаме на телевизионния екран, са често толкова изобретени и стилизирани, че от километри личи, че са изкуствени. Само погледнете перфектните прически и гримове в някоя тийн драма или стерилните холивудски декори, които трябва да ни заблудят, че сме в Ню Йорк. Един от първите сериали, който си позволи да е „мръсен“, е Розан. Щурманът на тази неприличност е самият безцеремонен комедиант – Розан Бар. В сериала тя е Розан…Конър, средностатистическа американска майка-домакиня на три невъзможни деца, на които не спестява истините за живота. Това я превръща в трогателен, истерично смешен, но понякога болезнено истински телевизионен герой, от който не можем да отвърнем взор.
16. Али Макбийл, "Али Макбийл", (Калиста Флокхарт)
В статия от 1998г. списание „Тайм“ показно хвърли отговорността за смъртта на феминизма върху крехките рамене на Али Макбийл. И въобще не става дума за дължината на късите ѝ за телевизия поли. Всъщност Али очарова зрителите, които наблюдаваха нейното дълго лутане в търсене на „сродната душа“. Тя ни предлагаше, къде натрапчиво, къде съвсем резонно, неадекватните си погледи, наред с инфантилното си поведение. Но, в крайна сметка, нека не забравяме нейния професионализъм, както и фактът, че няма нищо по-феминистко от това една жена да си позволи да се облича и държи, както тя си иска.
17. Козмо Крамър, "Зайнфелд", (Майкъл Ричардс)
Всеки от второстепенните герои на Зайнфелд би могъл да участва в тази класация, но Козмо си е Козмо. Буйнокосият съсед на Джери винаги се е държал и говорил неадекватно, като човек, който се бори с инсомния, изпивайки тринайсет чаши кафе. Неговата присъща неадекватност е необходима на всеки епизод, независимо дали ще бъде изразена във фраза, поглед или просто… кражба на храна. Трудно е да определим кой от всички негови маймунджилъци е запазената му марка, защото те са толкова много.
18. Лиз Лемън, "Рокфелер плаза 30", (Тина Фей)
Независимо дали се тъпче със сирене в един през нощта или се опитва да спори с егоцентричните си колеги, саркастичната работохоличка Лиз Лемън е гениален решавач на проблеми и изобретателна комедийна стихия, чиято странна логика ѝ помага да надлъже телевизионната индустрия. Индустрия, която се захранва от идиотщината на зрителите. Оцеляването й в тази безумна среда сякаш е басня за несъстоятелността на цялото това шоу, което наричаме бизнес. Тина Фей създава образа, който тя самата брилянтно изиграва – жена без капка суетност, гнуслива към комплименти и глезене, жена на провала и постоянството в него. Колкото и да се отклонява от адекватността и от духа на времето, ние следваме Лиз Лемон, защото така ни харесва – напред (или назад) смело и смахното! 19. Фокс Мълдър и Дейна Скъли, "Досиетата Х" (Дейвид Духовни и Джилиън Андерсън)
Трябва ви само един кадър от сериала, за да ги разпознаете. Два силуета в тъмнината на нощта, два малки черни чадъра, две мъждукащи светлини от фенерче. Само от няколко серии ще разберете, че те са завършени характери, те са сбор от конфронтиращи се идеи: единият категорично вярващ в отвъдността на живота ни, другият суров, рационален скептик. Голямата привлекателност на тези образи се крие именно в начина, по който са противопоставени, всеки от тях търсещ истината за себе си, която всъщност се оказва една, и то обща. Теоритик на конспирациите, Мълдър иска да вярва, но само ако има доказателства. Скъли е учен, но търси знаци отвъд знанието, за да си обясни света. Накрая, те имат доверие единствено един в друг, а ние им се доверяваме и на двамата.
20. Кари Брадшоу, "Сексът и градът", (Сара Джесика Паркър)
Независимо дали я обичаме или обичаме да я мразим, Кари Брадшоу персонифицира новата ера в женската еманципация в края на 90-те и началото на 21-ви век. Неомъжената жена с кариера, която не се свени на експлоатира сексуалността си и предпочита да харчи пари за безбожно скъпи дизайнерски обувки, отколкото за бебешки пантофки. Поп културното наследство, което оставя Кари, е толкова продължително във времето, че днес все още не можем да отделим Сара Джесика Паркър от героинята ѝ в сериала. А и как би могло да бъде другояче, актрисата живее бохемски в Ню Йорк и наскоро откри своя собствена линия модни обувки - SJP Collection.
21. Тони Сопрано, "Семейство Сопрано", (Джеймс Гандолфини)
Мафиотът, който има собствен психоаналитик, е може би първият антигерой в модерната история на телевизията. Всички обективно морални стандарти и тестове, използвани, за да се оценят качествата на Тони като човешко същество показват, че неговият резултат е по-лош, отколкото оценките от тестовете на сина му Антъни в училище. Иначе той е обичлив човек, който търси противоречията. Нарцистичен, снизходителен, семеен патриарх, който обича жена си и децата си, стига да не се месят в делата и решенията му. Тони Сопрано не е за възхищение – и трябва да го ненавиждаме, но трябва и винаги да го гледаме…
22. Бъфи Съмърс, "Бъфи, убийцата на вампири", (Сара Мишел Гелър)
Тя умря само два пъти, но спаси света безброй пъти. Освен свръхчовешката сила и отговорността да убива вампири, най-вече хуманността на Бъфи я прави така велик телевизионен герой. Седем сезона феновете гледаха как Бъфи се противопоставя на все по-сложен низ от злодеи, докато се бори с тривиалните изпитания и премеждия на тийнейджърския си живот. Наблюдавахме я как се проваля, как се жертва, как е разкъсвана от противоречия, но преди всичко виждахме едно волево момиче, което се справя с всичко, което ѝ подхвърля живота. Тази героиня напълно преобърна стереотипа за блондинката и подари на много момичета по света модел за поведение – екшън герой, на който те гордо да се възхищават.
23. Хоумър Симпсън, "Семейство Симпсън", (озвучен от Дан Кастеланета)
„Хората се идентифицират с Хоумър, защото ние всички тайно сме тласкани от желания и страсти, за които не можем да си признаем“ – думи на създателя на Семейство Симпсън, Мат Грьонинг. „Хоумър се изстрелва винаги с главата напред и се отдава на всеки импулс, който го обладае“. Това е отличаващият фактор, който прави Хоумър не само за забавен, въздействащи комплексен герой, а велик и иконичен. Той въплъщава добронамерения, неориентиран, ненатрапчив подход към живота, който сега владее американската тв култура. Хоумър се вкопчва в нещата със завидно усърдие, което е на границата на похвално и осъдително, той размива разликата между изобретателност и идиотщина. Хоумър не е простак, нито гений, той просто Е, както всички нас.
24. Джак Бауър, "24", (Кийфър Съдърланд)
Суперлатив или обида, Джак Бауър е единодушния избор в категорията „Човек, с когото да не се закачаш“. Безстрашният федерален агент, все уволняван и пак назначаван, вечно търси справедливост и отмъщение. Да, понякога методите му са, в най-добрия случай, неетични. Но в свят пълен с къртици и доносници, няма как да не си безапелационен и недоверчив. Всички са му на мушката, с изключение на единствения човек, на когото има доверие - колежката му по принципност и по всичко останало – КлоиО‘Брайън. Почти е сигурно, че му дължим много. Той спаси света от глобални катастрофи поне девет сезона, извинете - пъти.
25. Стивън Колбер, "The Colbert Report", (Стивън Колбер)
Част от забавлението да гледаш Стивън Колбер в Късното шоу на СиБиЕс е да си припомняш онзи образ, който девет поредни години ни караше да се кикотим, когато водеше The Colbert Report по Comedy Central. Все още е остроумен, задълбочен и многостранен. Е, дава го малко загубен, но е все такава енергична топка от схватливост и ентусиазъм. Политически пристрастен към дясното, което е новото ляво, този образ сякаш е измислен от самия него в студентското му общежитие. В новото си амплоа Колберт е доста повече обигран и овладян, и въпреки това ние чакаме с нетърпение неговите остроумни импровизации.
