Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии „120 удара в минута“ и смелостта да обичаш

„120 удара в минута“ и смелостта да обичаш
„120 удара в минута“ – смелостта да обичаш
Cinefish.bg

Рецензии
„120 удара в минута“ и смелостта да обичаш

11.12.2017, 10:46  |   Видяна: 2019  |   синефиш.бг  |   РЕЦЕНЗИЯ


Когато разказваш прекалено лична история, винаги има опасност да станеш жертва на емоциите си и да останеш неразбран от зрителите. Режисьорът Робин Кампило обаче с лекота избягва всички „подводни камъни“. Неслучайно е възнаграден с едни от най-продължителните аплодисменти в историята на фестивала в Кан, където е премиерата на „120 удара в минута“. Рядко претенциозната и нагледала се на какво ли не публика на Лазурния бряг е била толкова възхитена и развълнувана.
 
Кампило, заедно със своя съсценарист Филип Мангео, си припомнят преживяванията в началото на 90-те като членове на ACT UP – френска организация, чиято цел е да фокусира вниманието на обществото върху засилващото се разпространение на СПИН. Разбира се, това общество не се вълнува от подобен проблем, но активистите на ACT UP нямат намерение да стоят в ъгъла. Те правят всичко възможно да заявят своето присъствие по всевъзможни, често доста радикални начини.

„120 удара в минута“ – смелостта да обичаш

Гневът е един от водещите мотиви във филма. Гневни са голяма част от членовете на тази организация, повечето от които са ХИВ-позитивни и са наясно, че не им остава много време да живеят. Те съответно се гневят на останалите от ACT UP, които се опитват да бъдат по-умерени в действията си. Затова и честите словесни престрелки между двете групи са заредени с много гняв.

На все по-разпалените сбирки на организацията обаче се случва и друго – заражда се романтични връзка между новодошлия Натан (Арно Валоа) и един от най-дейните активисти Шон (Нахуел Перез Бискаяр). Двамата са много различни: Натан не е болен от СПИН и е далеч по-затворен и тих от неукротимия Шон, който е готов да спори с всеки и е носител на вируса. Но явно противоположностите се привличат и двамата са готови на всичко, за да отстояват любовта си.

„120 удара в минута“ – смелостта да обичаш

Всъщност можеш ли да обичаш някой, с който със сигурност няма да прекараш остатъка от живота си? А възможно ли е мислите ти да са изпълнени с някой друг, докато животът ти неумолимо се приближава към неизбежния край? Мъчително е да гледаш как някой постепенно губи битката с коварна болест, но само си представете за момент, че наистина познавате този човек...

Поразителна е химията между Валоа и Бискаяр. Двамата наистина са много различни, но се допълват във всяка сцена, била тя по-интимна или тъкмо обратното – някой от щурите протести на ACT UP или поредното купонясване в някой клуб... като за последно. Те безспорно са сред откритията на годината и тепърва ще чувате имената им покрай предстоящите награди и номинации.

„120 удара в минута“ – смелостта да обичаш

Всъщност всички актьори на Кампило са безупречни. Те са съвсем истински, почти като герои от документален филм. Това още повече засилва автентичността, което явно е и основната цел на режисьора. Той е прекалено сериозен, но за подобна история това е неизбежно. Да, „120 удара в минута“ не е лесен за гледане и преживяване. Но въпреки че продължава над два часа, действието не натежава нито за минута, а финалът в стил „животът продължава“ е покъртителен.

Кампило заслужава наистина аплодисменти: за смелостта, за откровеността, за изумителната лекота, с която припомня събития, които не трябва да се забравят. Всички награди, с които вече се окичи и тепърва ще получава, може би все пак ще накарат доста зрители и у нас да гледат тази различна любовна драма. Чудесно е, че толкова силен европейски филм достигна и до нашите екрани. Всъщност само до арт кината, не го търсете в препълнените мултиплекси.


Ивайло Петков




Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg