Как да си направим екшън? Като омлет. Задачата е толкова проста, колкото сложна изглежда на пръв поглед - чопваме парче "Умирай трудно", нарязваме на ситно, като бонус е участието на режисьора на втората част, разбъркваме с добра "Скорост", поръсваме с щипка "Смъртоносно оръжие", аранжираме с останалите класики в жанра, след което шльопваме отгоре поредния кечист, който се опитва да стане актьор. За съжаление обаче на Джон Сина това не му се отдава особено.
Иначе, поредното грубо ченге, чиято по-нежна половинка нарушава антиидилията чрез непредвиденото си отвличане - това наистина сме го гледали адски много пъти, но за разлика от Маклейн и Ригс (за незапознатите, ако се намират, споменатите ребром Брус Уилис, "Умирай трудно", и Мел Гибсън, "Смъртоносно оръжие") - с лек ботанически привкус, или по-просто казано на дърво. Има един лаф, че Кевин Сорбо е човекът на трите физиономии - нещо като античните маски - и то като цяло верен. Но докато пък Джон Сина притежава невъобразимото разнообразие от около пет, стига да съм броил правилно, то и нито една от тях не изразява нещо особено убедително.
Но, все пак, старае се човека, колкото му е по силите. Може би с повече практика, много повече практика, може да се превърне в прилично подобие на Дуейн Джонсън, или поне ветерана Хълк Хогън. А не е като от кеч-театрото да не е излизало абсолютно нищо.
Затова нека оставим това настрана. Освен слабата игра, отчасти лошо впечатление прави операторската работа - този прийом с клатенето насам-натам на камерата кой знае защо стана толкова популярен напоследък, като единственото, до което може да доведе, са пристъпи на морска болест. Иначе, въпреки твърде тривиалното развитие на събитията на екрана, "12 рунда" все пак се ядва. Даже с нелош апетит.
Неортодоксалното ченге трябва да преодолява дванайсет препятствия, или по-скоро игри, по трасето в съревнованието си с ненормалния си опонент. Темпото е доста добро, след малко тромавата уводна част, и не ти оставя особено време да си поемеш дъх за по-продължително. Дори е интересен отчасти, и като цяло има хляб, а всъщност се гледа и леко и без усилие.
С две думи - шумен, експлозивен екшън. Добър за разтоварване, макар че сякаш е по-подходящ за скучна вечер у дома. И като цяло бива, въпреки множеството си пропуски и дефектите - не лош, но и особено добър. Или ако сте в настроение точно за този тип лента, може и да ви допадне.
